Сдружение „Правосъдие за всеки“ изпрати своята позиция относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт до правосъдният министър.
Съображенията, които се посочват с идеята да бъде подкрепен Проекта по закон, са свързани с неефективността на специализираното правосъдие, ниското качество на специализираното правораздаване, непостигнатата цел на специализираното правосъдие.
От „Правосъдие за всеки“ считат, че така предложения проект за ЗИД на ЗСВ следва да бъде внесен за разглеждане в 47-то Народно събрание, където на свой ред да получи подкрепата на избраните в същото народни представители, като се извърши прецизиране на някои от предложените текстове между първо и второ четене на законопроекта, по които ще изкажем допълнително становище.
Предложението им към народните представители в рамките на процедурата между първо и второ четене да предвидят въвеждането на съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство от Прокуратурата, когато има пострадали или щета от евентуално извършеното престъпление.
В становището се посочва, че от изготвения от Министерство на правосъдието и предоставен на народните представители от 46-тото Народно събрание „Анализ на получената информация за дейността на специализираните прокуратура и съд“ е видно, че сериозен е делът на делата, по които подсъдимите са били оправдани за предявените им обвинения за престъпления по чл. 321 от НК още от първоинстанционния съд /СНС/, а тези които са осъдени са признати за виновни за извършени от тях престъпления от компетентността на общите съдилища – районен и окръжен съд, а не по текстове от компетентност на специализирания наказателен съд.
Установеният значителен ръст в отправените до СНС и АСНС искания (14066) и дадените от тези съдилища разрешения (11936) за прилагане на СРС по ЗСРС не кореспондира с ръст в развиващите се пред тези инстанции досъдебни производства и съдебни следствия, увенчали се с неутрализирането на тежка престъпност или разкриване на корупция по високите етажи на властта. Същото се отнася и до ръста в кадровото обезпечение на СП (и следствения отдел към нея) , съответно на АСП. Увеличаването на броя 2 „специализирани магистрати“ не кореспондира с увеличаване на работната натовареност и постигането на успехи от тези структури.
Големият брой сключени споразумения, с които завършват делата, обезсмислят целта, заради която са създадени специализираните съдилища. Това е така, защото тези съдилища и прокуратури би следвало да гледат дела за престъпления, за чието извършване са предвидени по-тежки наказания. Същевременно обаче чрез споразуменията значително се намаляват сроковете на наказанията, които осъдените лица получават, което обстоятелство поставя под въпрос осъществяваната от специализираните съдилища и прокуратури генерална превенция спрямо извършването на тежки престъпления.
Застъпеното в становището на КПКОНПИ сравнително съпоставяне на 3 данни за приключили със споразумения НОХД спрямо тези, решени с присъда в СГС и СНС през 2019 г. и 2020 г., сочещо как процентното съотношение за двете съдилища почти не се различавало, от което следвало заключението, че ефективността на двете съдилища била една и съща, е всъщност още едно доказателство за неоправдани обществения очаквания и най-вече ниската ефективност на СНС, АСНС, СП и АСП и несъществуващата от обективна страна необходимост за тяхното съществуване.
От изготвения от Министерство на правосъдието и предоставен на народните представители от 46-тото Народно събрание „Анализ на получената информация за дейността на специализираните прокуратура и съд“ също така е видно, че 52% от всички разгледани от АСНС 4 ВНОХД са били обект на инстанционен контрол от страна на ВКС, от които над една трета не са „издържали“ касационната проверка. Това е категорична негативна оценка за качеството както на изготвените от специализираната прокуратура обвинителни актове, така и за качеството на постановените от СНС и АСНС съдeбни актове.
От изготвения от Министерство на правосъдието и предоставен на народните представители от 46-тото Народно събрание „Анализ на получената информация за дейността на специализираните прокуратура и съд“ също така е видно, че 52 % от всички разгледани от АСНС 4 ВНОХД са били обект на инстанционен контрол от страна на ВКС, от които над една трета не са „издържали“ касационната проверка.
Това е категорична негативна оценка за качеството както на изготвените от специализираната прокуратура обвинителни в системата на съдебната власт преди избора им за членове на ВСС, главен инспектор и инспектори от Инспектората към ВСС, не разполагат с такава възможност за „кариерно израстване“, поради това те също са поставени в непривилигировано положение в сравнение с лицата по чл. 28 ЗСВ, главният инспектор и инспекторите.
Премахва се възможността след освобождаване от съответната длъжност да се върнат на равна по степен длъжност в друг орган на съдебната власт, пишат още от „Правосъдие за всеки“. Мотивировката им продължава така:
„Напълно споделяме изводите на съставителите на законопроекта, изложени в мотивната му част относно така наречената специализация на Правосъдието, а именно: “От друга страна, смесването на критериите за специализация по материя (предмет) и специализация с оглед субектите нарушава принципа за независимост на съда, а от тук и принципа на правовата държава. Въведената специализация влиза в колизия със стандартите, формулирани в Становище № 15/2012 на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС).
Избраният от законодателя подход на специализацията, която се основава върху не изчерпателно и избирателно изваждане на част от престъпленията по отношение на категория субекти, упражняващи различни публични функции, е силно проблематично от гледна точка на независимостта на съда.
Стандартите на КСЕС за специализираното правосъдие ясно определят, че всяка необоснована намеса в съществуващата институционална структура на съдилищата чрез отделяне на специализирани съдилища от общите, доколкото допуска различна от общата мярка на правораздаване, представлява опасност за върховенството на правото.
Време е Правосъдието да се завърне в конвенционалните съдилища, които са конституционно уредени и, към които могат да се създават специализирани отдели с тясна специализация на съдии и прокурори в съответната материя.“
