Днес православните християни отбелязват първата голяма Задушница, която се нарича Месопустна. В събота срещу неделя Месопустна , когато празнуваме Месни заговезни, всички българи извършват помен в чест на мъртвите преди Великия пост.
На Задушница християните посещават гробовете на починалите. Името „Задушница” произлиза именно от значението на този ден – молим се „за душата” на починалите. За помена се приготвя варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В последните години се прибавят дребни сладки и соленки.
Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено свещениците извършват парастас на гроба, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за успокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Житото символизира Възкресението, защото по думите на Свети Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното е символ на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи е горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия. Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите.
Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. На следващия ден – неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). Месни Заговезни поставят началото на големия Великденски пост.
Задушница винаги се пада в съботен ден, защото Иисус Христос е бил покойник и с тялото си е бил в гроба. За една календарна година обикновено Задушниците са четири – преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. Във всички православни храмове и гробищни паркове ще се отслужи помен за покойниците.
