На 14 февруари отбелязваме празника на виното, шумните веселби и любовта. Често се случва да събираме всички поводи в едно, за да си подарим незабравим ден в компанията на любими хора.
По стар български обичай датата се свързва с Трифон Зарезан – ден на градинарите, лозарите, винарите и дори кръчмарите. Насред бурните наздравиците с чаша пивко вино в ръка, все по-рядко се замисляме какво стои в основата на празника и от къде тръгва неговото отбелязване.
Той е сред най-устойчивите, но и най-противоречиви и сложни по своята историческа същност обичаи. В православния календар свети Трифон се чества на 1 февруари. Празникът е включен към цикъл от 3 последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват, както следва: на 1 февруари – Трифоновден, на 2 февруари – Сретение господне, на 3 февруари – Свети Симеон.
Една по-малко позната легенда гласи, че светецът е бил брат на Света Богородица. Когато работел на лозето, той видял Светата Майка с пеленаче в ръце и й се присмял. На нея й домъчняло, но не му отвърнала по никакъв начин. Минавайки покрай къщата на Трифон по-късно, тя предупредила жена му, че мъжът й си е отрязал носа и трябва да му помогне. Отивайки при него Трифоновица установила, че разказаната история не била вярна, но присмивайки се на чутото, Трифон замахнал с косера и клъцнал носа си.
Оттам идват и различните други имена, с които е наричан днешния ден – Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница. Може да се каже, че лозарският празник на Св. Трифон продължава стара земеделска традиция в нов вид. Денят е закрепен в православния календар и е свързан със смяната на сезоните от зима към пролет.
Освен виното, днес повод за радост предизвиква и католическият празник, отбелязващ Свети Валентин. В ранните списъци на светците фигурират поне трима светци и мъченици с това име, чествани на 14 февруари.
Официално празникът се чества от 496 година, когато папа Геласий Първи обявява мъченика за светец. По-късно датата 14 февруари започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието. През XIV век започват да се разменят любовни послания под формата на така наречените валентинки.
Католическият повод предизвиква полемика в обществото относно нехристиянския му произход. Въпреки резервите на немалка част от хората, днешният ден може да бъде приет като още един повод да засвидетелстваме обичта си към близък човек, без това да бъде обвързано с религиозната ни принадлежност.
По-малко известно е, че на 14 февруари Българската православна църква отбелязва успение на Св. Кирил Славянобългарски.
Според историята Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатно семейство на солунски славяни. Поради знатното му потекло и дарованията му момчето било изпратено да учи в знаменитата Магнаурска школа в Цариград. Там Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители.
По- късно, отегчен от суетата на света, Константин избягал тайно в манастира при своя брат Методий. Там извършил в пост и молитва знаменитото си дело – да създаде азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.
