Днес Православната църква чества Въздвижението на Светия кръст Господен. В народния календар празникът е известен под името Кръстовден. Смята се, че по това време от годината денят и нощта се изравняват (кръстосват), предаде „Марица“.
Свързва се с явяването на Светия кръст пред император Константин Велики. През 312-та година тръгнал с войските си към Рим, защото желаел да избави живущите там от жестокостта на Максентий.
Владетелят помолил Господ за подкрепа. Разполагал с много по-малка войска от тази на противниците си. По-късно слънцето залязвало, а на небето се появил сияен кръст. На него било изписано: „С това ще победиш“. Вечерта в съня му пък се появил Иисус Христос. Казал му да направи знаме, което да прилича на кръста. После да издълбае елемента върху шлемовете и щитовете на хората си. Константин Велики влязъл тържествено в Рим. Чрез силата на Бог, той и войската му победили противника.
Има много поверия и обичаи, които се свързват с празника. Всички са изключително красиви и са обвързани с благоденствието на хората.
На този ден се прави традиционен събор. Ако няма организиран такъв, то всички роднини се събират на празнична трапеза. На нея се сервират зелник и тиква. Не се слагат червени храни и месо, защото се пости.
Най-възрастната жена в къщата прави Кръстова пита, която украсява с кръст. После събира всички, разчупва я и нарича: „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли“, а всички повтарят думите ѝ.
Днес отдаваме почит и на чакръкчиите. Оздравелите ги даряват, като по този начин изказват благодарността си. Лечителите пък правят трапези по дворовете и канят минаващите да се почерпят и да споменат с добра дума дарбата им.
Имен ден имат: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстана, Кръстан, Къна, Кънчо и Ставри.
