По традиция в първия ден от Новата година се празнуват Васильовден и Сурваки. Православната църква отбелязва Обрезание Господне и прославя Свети Василий Велики. По този повод ще бъде отслужен молебен и света литургия.
Народната традиция повелява днес обичаят да се свързва със сурвакането. Вечерта преди Сурваки пък е известна най-общо като „Втора кадена вечер“, защото празничната трапеза тържествено се прекадява, по подобие на Бъдни вечер, която е и „Първата кадена вечер“. Прекадяването се извършва от стопанина на дома или от най-старата жена в семейството. По традиция в нощта преди Сурваки се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Задължителните ястия, които трябва да присъстват са баница, погача и свинско месо.
В различните краища на България се приготвя по различен начин баницата, но навсякъде в нея се поставят дрянови клончета с пъпки, като всяко от тях се нарича за здраве, късмет, плодородие. Според това на кого какво се е паднало, се гадае за бъдещата му година.
Широко разпространени са брачните гадания, които се правят най-често от момите. Обичаят е момите и ергените да запазят първия залък от баницата или погачата, за да го сложат под възглавницата си, вярвайки че ще сънуват този, с който ще сключат брак. В някои области момите стават рано сутринта, премитат къщата и отиват на бунището да изхвърлят сметта, ослушвайки се кое ще е първото мъжко име, което чуят.
Основният обичай, който се изпълнява от всички българи е „сурвакане“. Обичаят се състои в обредното обхождане от група „сурвакари“, която се състои от малки момчета на възраст от 4 до 12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.
Днес имен ден празнуват – Василка, Васил, Василия, Василена, Веселина, Веселин, Весела, Василина, Василий, Васо, Васияна, Влада, Властина, Властин, Властомир, Ваца, Влайко, Въла, Въло, Въто, Царила, Царил, Царена.
