От пресцентъра на държавното обвинение разпространиха позиция по повод „справка, съдържаща данни за приключени в Главна дирекция „Национална полиция /ГДНП/ и Главна Дирекция „Борба с организираната престъпност“ /ГДБОП/ преписки и проверки, предадени на Прокуратурата и за които към момента няма никаква информация за произнасяне по тях“, публикувана от Министерство на вътрешните работи /МВР/, а именно:
„Конституционните и законови правомощия на Прокуратурата на Република България са уредени в чл. 127 от Конституцията на РБ, чл. 146 от ЗСВ и чл. 6 от НПК. Законодателят е предвидил прокурорът да упражнява контрол за законосъобразното протичане на разследването, така също и неговото ръководство с цел привличане към наказателна отговорност на лица, за които в хода на разследването са събрани достатъчно данни за извършено престъпление. В хода на водена проверка или образувано досъдебно производство прокурорът дава указания на разследващите органи, които имат задължителен характер. В изпълнение на своите правомощия прокурорът взема решение за образуване на наказателно производство на база вътрешно убеждение и преценка с оглед събраните доказателства за извършено престъпно деяние.
Във връзка с изложеното от пресслужбата на вътрешното министерство и цитирането на конкретни досъдебни производства следва да отбележим, че информация по конкретни наказателни производства може да бъде предоставяна на българската общественост едва след получаване на разрешение от съответните наблюдаващи прокурори по реда на чл. 198 от НПК.
Прокуратурата няма да коментира изброените в т.нар. „справка с данни“, по голяма част от които текат активни действия по разследването, назначени са множество експертизи и други процесуални действия.
Съгласно чл. 15 от Закона за МВР, дейността по разследване на престъпления се осъществява от полицейски органи съгласно установения ред в НПК и без намесата на политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи, каквато практика се забелязва в последните месеци. Никъде в българското законодателство не е предвидено наблюдаващите прокурори да уведомяват за предприетите действия органите на МВР, още по-малко, вътрешния министър, който няма компетентност по извършването на процесуални действия.
Свидетели сме на поредната едностранна атака от страна на изпълнителната срещу съдебната власт. Прокуратурата няма да позволи да бъде въвлечена в неконструктивен „диалог“, който погазва конституционно заложения принцип за разделение на властите. Против интереса на българските граждани е прокуратурата да възприеме подхода, налаган от лица, временно ръководещи институции на изпълнителната власт, за нарушаване устоите на правовата държава.
И занапред прокуратурата ще следва въведения още през 1991 г. от законодателя принцип за разделение на властите. Неприемлив е опитът на отделни представители на изпълнителната власт да изземват компетенции като неправомерно целят убеждаване на обществото в правилността на действията им, във виновността на отделни граждани и субекти без дори част от тях към момента да са привлечени към наказателна отговорност. В този случай прокуратурата е длъжна да съблюдава за спазване разпоредбите на националното и европейското законодателство, като недопусне политическото ръководство на МВР системно да нарушава презумпцията за невиновност като системно разпространява твърдения, нарушаващи Европейската конвенция за защита правата на човека.
Прокуратурата на Република България за пореден път заявява, че единственият й „враг“ е престъпността и изразява готовността си за активно сътрудничество с всички държавни институции в рамките на своите конституционно регламентирани правомощия в интерес само и единствено на българските граждани.“
По-рано днес от МВР публикуваха справка със 116 случая с висок обществен интерес, предадени от полицията и ГДБОП на прокуратурата. От ведомството твърдят, че по нито един от тях няма информация за произнасяне от страна на обвинителите. От вътрешно министерство посочват още, че това са случаи, които засягат публични лица, които заемат ръководни длъжности в държавните и общински администрации от началото на 2021 година. Случаите касаят:
- Служители на Областна администрация София-град;
- Кметовете на София, Видин и още няколко общини;
- Магистрати от прокуратурите в Ямбол, София и Бургас;
- Служители на столичната здравна каса;
- Ръководството на БНБ;
- Служители на Българската агенция за инвестиции;
- Директорът на здравната каса в Плевен;
- Директорът ОПОС и бивш началник на кабинет на МОСВ;
- Служебният министър на здравеопазването;
- Директорът на Национален дворец на културата /НДК/;
- Главният архитект на София;
- Главният прокурор и свързани с него лица;
- Депутат.
