Точно преди 40 години на този ден е била премиерата на филма „Амадеус“. Това припомни в социалната мрежа Facebook икономистът Евгений Кънев. Той обясни защо тази лента е толкова важна и до днес:
„На този ден преди 40 години в Лос Анжелис е премиерата на “Амадеус” – един от най-великите филми на всички времена. Не само заради рекордния брой награди.
Със сигурност сред топ 10 на моите най-любими филми. И сред топ три на филмите, които най-много съм гледал отново и отново.
Със сигурност филм, оказал голямо влияние и в личния ми живот.
….
Филмът стана повод да се запозная с живота не само на Моцарт, а и на други велики композитори; да си направя колекция на най-големите класически хитове; някои дори да пробвам като самоук на пиано. Скоро след филма си купих книгата-тухла “120 бележити композитори” и я изчетох на един дъх, изцяло погълнат от този свят.
….
Филмът започва с 25-та симфония – една от най-вълнуващите и разтърсващите класически мелодии, някога композирани. Геният на Моцарт се втурва без покана директно в нашето съзнание, въображение, фантазии.
….
Режисьорът на филма Милош Форман е избрал за декори дворците на родната Прага. Отначало учуден от този избор – по-късно разбрах, че самият Моцарт е избрал Прага за премиерата на своята опера “Дон Жуан”. Това е долу горе по времето, когато у нас Паисий Хилендарски пише “О, неразумний юроде!”. Едно наум, когато се сравняваме с днешна Чехия – тогава част от Австро-унгарската империя на Хабсбургите.
….
Геният на Моцарт най-ярко е представен в сцената с посрещането му в двореца. Използвана е мелодията на най-известната ария в операта “Сватбата на Фигаро”. Контрастът между талантите на Моцарт и Салиери е подсилен със сцената, в която Салиери обвинява Бог за този контраст, а геният е представен като дар Божи, с който свише -уви за него – е дарен Моцарт.
В края на филма Салиери си отмъщава – не на Моцарт, а на Бог – като иска да представи вероятно най-грандиозната творба на Моцарт “Реквием” за своя на неговото погребение. А точно тази творба е апотеоз на битката между Бог и Дявола, между Доброто и Злото, между Радостта и Скръбта, между Рая и Ада в човешката душа. И когато Салиери пише нотите под диктовката на умиращия Моцарт цялото му същество е изпълнено с тържеството на отмъщението.
Невероятна драматургия и режисура.
….
Разбира се, никога не е имало такова съперничество в реалния живот. А Салиери е знаменит композитор на своето време с над 40 (срещу 22 на Моцарт) опери. Но старата легенда за Завистта на Посредствеността към Таланта намира своя художествен апогей с този филм.
А Моцарт ще повтори в големи детайли живота на друг гений – Вивалди, раждайки се само една декада по-късно след неговата смърт: на Гения, изпратен от Бог, но не успял да се докаже пред простосмъртните в императорския дворец във Виена. Изглежда – в началото обикновено побеждава посредствеността; но в историята остават Гениите.
Слава Богу, завладели по-късно и владеещи до днес нашето човешко същество.“
ВАС: Жалба срещу указания на ЦИК и отказ от жалбата постъпиха едновременно от ДПС-Доган
