Бизнесът е гневен от намерението на правителството за почти пълен локдаун на държавата от петък до Коледа с възможност мерките да бъдат удължени и още. Големи вериги и професионални сдружения са категорични, че ще затворят, но първо искат да видят ясни мерки и правила за компенсация в търговията, ресторантьорството и туризма, предаде „24 часа“.
Най-големият проблем ще бъде затварянето на търговските обекти и то точно преди Коледа, когато покупките се вдигат. Както Искра.бг ви съобщи намерението на правителството е да работят само хранителните магазини, аптеките и дрогериите.
Мариан Колев, председател на Българската ритейл асоциация е категоричен, че не е редно да бъдат затваряни магазините и даде пример със семейство, на което му се спуква водопроводната тръба. Той иска да знае какво ще прави то и откъде ще си закупи резервни части, за да може да извика водопроводчик, който да направи ремонт. Освен това от търговските асоциации предупреждават, че повторното затваряне този път ще доведе до фалити. Освен това моловете са похарчили вече огромни средства, за да организират работата си по нов начин и да осигурят безопасност на посетителите. В същото време те не са получили никаква подкрепа от държавата, въпреки че през пролетта бяха затворени, което им нанесе сериозни материални щети.
Браншът обмисля да предложи на правителството големите магазини, които не са в търговските центрове, да продължат да работят. Според него те осигуряват на гражданите стоки, от които те се нуждаят. Освен това много хора ще спрат да работят. Затова има идея в тези магазини да се допуска по един човек на 20 квадратни метра.
Против мерките са и от ресторантьорските организации. Те искат да чуят какви компенсации ще получат, за да могат да бъдат спокойни и техните служители. Вече веднъж те останаха без работа и втори път нямат право на отидат на бюрата по труда. Така тези хора ще бъдат оставени без никакви доходи.
От Националния борд по туризъм пък настояват за шест неща срещу пълното затваряне. Те искат държавата да осигури 80% от заплатите на хората на трудов договор, както и на самонаетите лица. Освен това настояват за разсрочване на задълженията към националния бюджет. Те искат и да се наложи мораториум за срок от една година за плащането на кредити.
