От сдружение „Православен зов“ разпространиха становище по повод предстоящо заседание на Светия синод, на което трябва да бъдат одобрени списъците с епархийските избиратели, които ще участват в гласуването за избор на Сливенски митрополит, насрочен за 19-ти май. В позицията пише:
„От името на сдружение „Православен зов“ във връзка с решението на Светия Синод епархийския избор за нов Сливенски митрополит да се проведе на 19 май 2024 г., а на 26 май 2024 г. да се осъществи каноничния избора от Св. Синод на Българската Православна църква – Българска патриаршия нов Сливенски митрополит, бихме искали да изразим своето отношение по въпроса относно неговото провеждане. В началото си заслужава да споменем и припомним за избора на Антиохийския архиепископ Евстатий (325 г.), който след смъртта на Филогоний „бил поставен на негово място по настояване с общо решение на архиереите, свещениците и на целия христо¬любив народ да пасе неуморно онази Църква“ (Теодорит Кирски, Църковна история, I, 6, PG 82, 917).
Имайки пред вид гореизложеното събитие от Църковната история, желаем да изразим своето отношение относно това дали може по време на открита процедура за избор на митрополит да се ревизират избрани и утвърдени от Сливенския митрополит епархийски избиратели, които съответно са били съобщени на Светия Синод. Отчитайки факта, че след избирането им и внасянето на протоколите от избора им не са били постъпили в установения 7-дневен срок никакви жалби за нарушения на Устава на БПЦ – БП при избора; и при положение, че Епархийският съвет е установил, че изборите са редовни, а блаженопочившият Сливенски митрополит Йоаникий е утвърдил избраните епархийски избиратели, снабдил ги е с писмени удостоверения и е съобщил имената им на Светия Синод, то промяната на този състав може и трябва да става само по реда установен от Устава на БПЦ – БП, регламентиран в чл. 111. ал. 1. и 2. и чл. 102. – за клириците и чл.103. във връзка с чл. 142. ал. 1. – за миряните.
В съответствие с разпоредбите на Устава на БПЦ – БП считаме, че ревизия на изборите за сливенските епархийски избиратели, които са били избрани и утвърдени за епархийски избиратели, както и съобщени на Светия Синод в предвиденото за това време, сега по време на откритата процедура за избор на Сливенски митрополит е неправомерна. Това е нашето становище относно подобно искане, независимо от когото то и да би изхождало. В съответното време членовете на Светия Синод са имали повод да изразят своята категорична публична позиция по жалби относно легитимността на епархийските избиратели на Сливенска епархия при техния избор. По време на открита процедура за избор на Сливенски митрополит, не би следвало да може да се поставя по никакъв повод въпроса относно легитимността на избраните епархийски избиратели, на Сливенска епархия, при каквито и да е нарушения, дори и реално те да съществуват. След като нарушенията не са оспорени по съответния ред в предвидените срокове, то същите се обезсѝлват.
И по-конкретно според Устава на БПЦ – БП за избирането на органите, предвидени в него се провеждат многостепенни избори. Всеки избор сам за себе си, се разглежда като част от едно единно цяло. А същевременно той е самостоятелен и има строго установени изисквания и възможности за обжалване и касиране в срокове, предвидени в Устава. Това е общ принцип на юриспрудèнцията. Следователно Светият Синод на БПЦ – БП би трябвало да провежда в съответната последователност основните принципни положения от Устава, върху които се основават изборите за митрополити на БПЦ – БП.
Трябва да се има пред вид, че според чл. 110. ал. 1. от Устава редовността на изборите за епархийски избиратели се оспорва в 7-дневен срок от тяхното провеждане от избирателите за допуснати нарушения, които се разглеждат от Епархийския съвет. Уставът на БПЦ – БП в чл. 110. ал. 3 не поставя ограничения за броя на касиранията на изборите, в случай, че има нарушения. Единственото неотменимо условие е те да бъдат редовни.
Също така би следвало да се припомни, че относно изборите за епархийски избиратели съгласно чл. 110. ал. 2. от Устава митрополитът само, когато е утвърдил избраните епархийски избиратели, ги снабдява с писмено удостоверение и съобщава имената им на Светия Синод. С този уведомителен режим до Светия Синод относно имената на избирателите приключва и процедурата по изборите за епархийските избиратели.
От друга страна, Светият Синод в намален състав има правомощия да провери редовността на изборите на членовете на Епархийския съвет на основание чл. 118. и чл. 119. от Устава на БПЦ – БП. Респективно това е така, защото съгласно чл. 101. ал. 2. Епархийският съвет се избира от епархийски избиратели, вече утвърдени от митрополита. Следователно може да се уточни, че чл. 110. ал. 3. не посочва конкретни основания за касирането на избора на епархийски избиратели, което означава, че при каквато и да е нередовност от процедурен или фактологичен характер, същите могат да бъдат касирани. За разлика от това, което е постановено в чл. 89. от Устава, касаещ касирането на избор на митрополит, при което Светият Синод би следвало да мотивира решението си, то в позитива на чл. 110. ал. 3. няма подобно изискване за мотивиране. За разлика от възможността да се касира избор на митрополит единствено при подадена жалба, то в чл. 110. ал. 3. няма такава обвързаност за преценката на редовността на избора от страна на Епархийския съвет, т.е. при всички случаи той следва да проверява изрядността на избора.
Обобщавайки, би могло да се каже, че касирането на избор на епархийски избиратели по време на открита процедура за избор на митрополит е неуставосъобразно, понеже Устава не допуска това. Подобен въпрос не може да се постави на който и да е етап от процедурата за избор на митрополит, тъй като в тази процедура не може да бъде повдигнат казуса за епархийските избиратели.
Имайки пред вид гореизложеното, би следва да се припомни, че тази принципна позиция е била отстоявана от Светият Синод в миналото при поставянето на въпроса за ревизирането на списъка на епархийските избиратели при избора на нов митрополит в някои епархии на БПЦ – БП. От тази своя принципна позиция Светият Синод би следвало да не отстъпва и по настоящем, при каквито и да е избори, защото православното църковно изпълнение очаква от него последователност и принципност в придържането към Устава на поместната ни православна църква.
И изразявайки нашето желание изборът за нов Сливенски митрополит да се осъществи по Божий промисъл и бидейки в Църквата в търсене на истината и правдата, то бихме цитирали в заключение Св. Йоан Златоуст, които казва: „Ако си отишъл в Църквата да търсиш свети хора, то ти си се объркал. Ако си дошъл да търсиш Бога, тогава си постъпил правилно“. А Този, Когото търсим, е Бог на мира, правдата и любовта и Неговата воля ще се наложи въпреки нашите човешки немощи и пристрастия!“
Сдружение „Православен зов“ посочва и мотивите си за подкрепата за Агатополския епископ Йеротей и включването му в списъка с достоизбираеми епископи за Сливенски митрополит, а именно:
„На проведеното на 12.03.2024 г. заседание на Светия Синод БПЦ – БП реши да касира избора за Сливенски митрополит, проведен на 19.02.2024 г., на основание на чл. 89 ал. 2 от Устава на Българската Православна църква – Българска патриаршия. Решение бе взето без да бъдат приведени неоспорими доказателства и аргументирана мотивация и то бе обявено по изцяло непрозрачен за църковната общност начин. С това решение беше дискредитирана честта, достойнството и доброто име на епископи на БПЦ-БП. Това се отнася в най-голяма степен за получилият най-много гласове на епархийския избор, Агатополският епископ Йеротей, срещу когото бе предприето необосновано обвинение, целящо неговото компрометиране, без да му бъде дадена възможност да се защити. Същото така това се отнася и за втория избран достоизбираем Константийският епископ Михаил.
И във връзка с предстоящото да се състои на 22.04.2024 г. заседание на Светия Синод БПЦ – БП, на което да се приеме листата на достоизбираемите епископи, бихме искали да упоменем словата на св. Игнатий Богоносец, че „Без епископите, презвитерите и дяконите няма Църква“ и на св. Иполит папа Римски „Нито епископите да се превъзнасят пред презвитерите и дяконите, нито презвитерите пред народа, защото съвместно и от едните, и другите се състои тялото на Църквата“ (Московски и Коломенски м-т Макарий, Православно догматическо богословие, ІІ ч., СПб, 1883, с. 216). А в „Църковна история” св. Евсевий Кесарийски се казва, че „печал¬ното съревнование за власт между епископите в негово време, не само станало повод да изпъкнат едни или други негативни качества у тях и разпалвало раздори помежду им, но се опитвало да утвърди „някаква неограничена власт” у първенстващия епископ над останалите (М. Поснов. История на Христ. църква. 1993, с. 161-162).
Съборното начало в Църквата е било заложено като най-висша инстанция на зако¬нодателна и изпълнителна власт. И макар епископите да са имали единствено право на решаващ глас в съборните решения и определения, то още през първите векове в провежданите вселенски и поместни църковни събори взимали реално участие както нисши клирици, така и пред¬ставители на паството – миряни. Тяхното колективно съгласие или несъгласие имало съществено значение за приемане на съборните определения. Болшинството историци и канонисти разбират участието на народа и императора в древните събори от ІV в. насам, в смисъла на рецепция от Църквата на съборните решения. Съборното постановление само тогава получавало сила, когато го приеме и паството, т. е. цялата Църква в съвкупност (М. Поснов. История на Християнска църква, Т. ІІ, 1993, с.128,129).
И имайки пред вид гореизложеното бихме желали да изразим нашето виждане по отношение на това, че на предстоящото заседание на Светия Синод, определено за 22 април 2024 година, има опасност да се допусне нова грешка спрямо Агатополския епископ Йеротей. Смятаме, че поради неясни мотиви той може да не бъде включен в списъка на достоизбираемите епископи. Тази опасност произтича от обстоятелството, че в Светия Синод се е формирало едно доминиращо мнозинство, което иска да наложи всеки друг, но не и епископ Йеротей за Сливенски митрополит. А според думите на наместника на овдовелия Сливенски епархийски престол Варненски и Великопреславски митрополит Йоан на предстоящото заседание на Светия Синод на 22.04.2024 г. ще се гласува персонално за всеки един епископ дали да бъде включен в списъка на достоизбираемите.
До настоящия момент Агатополският епископ Йеротей е бил включван в този списък и е участвал в проведените избори за митрополит във Врачанска, Видинска, Старозагорска и Силистренска епархии. И ако досега той винаги е бил сред достоизбираемите епископи, то може ли изведнъж да се окаже по неизяснени причини и мотиви (само в съответствие с едно временно оформило се настроение в Светия Синод), че той като достоизбираем епископ да не бъде включен в новия списък и да бъде дисквалифициран? Това неминуемо би довело до възпламеняване на духовете и създаване на брожение всред свещениците и миряните в епархията, както и сред ревностната църковна пълнота и будното гражданско общество. Съответно това би могло да доведе до много сериозна съпротива срещу решението на Светия Синод и до неспокойна обществена атмосфера преди предстоящия избор за нов Български патриарх, насрочен за 30 юни 2024 г.
Нашето искрено желание подобно развитие на събитията да бъде избегнато и заради това искаме да изтъкнем аргументите в подкрепа на достоизбираемостта на Агатополският епископ Йеротей, който е от 2003 г. в Сливенска епархия. От 2005 г. е избран за игумен на Поморийския манастир „Свети Георги Победоносец”. През 2014г. е хиротонисан за епископ и избран за викарий на блаженопочившия Сливенски митрополит Йоаникий. Поради тежкото заболяване на владиката Йоаникий, през последните три години той достойно го заместваше във всички църковни богослужения и дейности, свързани с официални граждански събития в епархията. Няма селище и църква в Сливенска епархия, които епископ Йеротей да не е посетил и където да не е служил през тези повече от 20 години. Безспорна истина е, че той се ползва с голямо уважение, доверие и любов от свещениците и миряните в Сливенска епархия. През тези години епископ Йеротей усърдно работеше за духовното единение на свещенството и вярващите християни и остана до край верен и лоялен към своя духовен баща, владиката Йоаникий.
Ето защо сме убедени, че той може най-ефективно и ползотворно да работи за обединяване на свещениците и миряните и заедно с тяхната подкрепа и съработничество да допринесат за преодоляване на тежките проблеми, натрупали се след конфликтните ситуации, породени от недоказаните интриги и донесения, както и цялостната противоцърковна дейност на двамата братя-свещеници – Силвестър и Евгений Янакиеви. Неслучайно те бяха освободени още през 2020 г. от заеманите от тях длъжности от владиката Йоаникий – Силвестър Янакиев като духовен надзорник в епархията и изповедник на владиката, а Евгений Янакиев като Секретар на Сливенска митрополия.
През цялото това време Агатополският епископ Йеротей запази монашеско послушание и душевен мир, не се поддаде на интригите и клеветите, защото за него е по-важно да се спазват каноните и Уставът на БПЦ-БП, както ни повелява Бог и Църквата. Той изразява и своята братска, монашеска подкрепа към Варненския и Великопреславски митрополит Йоан за пастирската грижа, която той полага като наместник на овдовелия Сливенски епархийски престол. И действително той се отнася с почит и братска обич към митрополит Йоан, защото последният е митрополит с голям опит, истински монах и предан на църковното дело архиерей.
И в заключение бихме желали да обобщим: „Архиерей, докато не е осъден окончателно, се ползва с всички подобаващи на сана му права и задължения, като архиерей на БПЦ“ (чл. 87 от Правилника за съдопроизводството на църковните съдилища на БПЦ, приет от Св. Синод на БПЦ – БП в заседание, проведено на 12.04.2011 г., прот. № 13 – пълен състав).
Молим се нашият Господ Иисус Христос да просвети и напътства нашите архиереи, членове на Св. Синод на БПЦ – БП, в решенията им относно отговорния избор, който предстои да бъде проведен в обозримо бъдеще. Надяваме се този избор да е доброплоден избор за бъдещето на древнопросиялата Сливенска епархия, но и избор за благопреуспяването на цялата ни Българска православна църква.“
