В две съседни държави предстоят неочаквани избори, пише „BBC“. И двете имат правителства, които се очаква да паднат. И в двете страни политическото напрежение раздели семейства и приятели.
Спрете. В този момент всички опити да се правят паралели между британските и френските избори трябва да бъдат прекратени. Защото, колкото и много да са проблемите на изборите в Обединеното кралство – а те са много – те бледнеят в сравнение със залозите, които се вдигнаха отвъд канала.
Тук, във Франция, се решава съдбата не само на едно правителство или лидер, но и на една политическа система. А рисковете не са свързани с разочаровани надежди и съсипани кариери, както е в една мирно функционираща демокрация, а с реално насилие.
„Ситуациите са много различни“, смята френският коментатор ветеран Никола Баверес и обяснява защо:
„В Обединеното кралство сте в края на един политически цикъл. Беше напълно рационално Риши Сунак да свика предсрочни избори и всичко се случва в съответствие с британската парламентарна система. Във Франция скачаме в неизвестното.“
Президентът Макрон изуми страната преди две седмици, когато свика предсрочния вот в отговор на разгрома му от крайната десница на изборите за Европейски парламент. Изглежда, че той е смятал, че светкавичната кампания ще накара избирателите да се откажат от флирта си с „крайностите“ и ще върне центристкото мнозинство в Националното събрание.
Седмица преди първия тур нищо не подсказва, че изчисленията му са били правилни. Крайнодясното Национално обединение (RN) все още е далеч напред в социологическите проучвания, а сега има и ляв алианс – чийто основен компонент е крайнолявата „Непреклонна Франция“ (LFI) – който е на път да заеме второ място.
Най-вероятните резултати са или абсолютно мнозинство на РН – и следователно крайнодясно правителство – или висящ парламент, който означава парализа.
И в двата случая, казва Баверес, рисковете са три: първо, криза на държавния дълг на Франция, тъй като пазарите не се подчиняват на френското правителство, както направиха с някогашния министър-председател на Обединеното кралство Лиз Тръс.
Второ, насилие на улицата. И трето, срив на институциите.
„Нашата Пета република е създадена, за да ни преведе през кризите. Но ние се намираме в много нестабилна ситуация. Гражданите са изгубени, защото самият президент е изгубен, така че може да се стигне до брутален разпад на институциите.“
В цяла Франция хората осъзнават, че страната се намира на опасен кръстопът. Жулиет Вилгран, кандидат на „Хоризонти“ – партия, съюзничка на Макрон – в департамента Сена и Марн, южно от Париж, заяви:
„Когато Макрон обяви изборите във вечерта на европейските избори, аз се обадих на децата си и им казах – нали разбирате, че живеем в исторически момент. Хората знаят, че насилието е възможно. Хората са ядосани и разочаровани – и има политици, които ще призоват към насилие. Това е манипулация, но така е.“
Самият президент Макрон дори намекна за възможността за гражданска война – като заяви, че това е логичният завършек на програмите на крайната десница и крайната левица. Думите му – в подкаст от понеделник – бяха изтълкувани като опит да сплаши избирателите да се върнат към центъра, но според Баверес това е дълбоко погрешно. Той изтъкна:
„Много е опасно той да използва тази дума и да се опитва да спаси властта си, като използва страха. В една демокрация, когато се заиграваш със страховете, пораждаш омраза и насилие.“
Вътрешният министър на Макрон Жералд Дарманин заяви, че властите работят с предположението, че може да има протести с насилие във вечерите на първия и втория тур (30 юни и 7 юли).
Кошмарният сценарий би бил победа на РН, която да доведе до призиви от страна на крайната левица за демонстрации, които след това да се превърнат в насилствени и към тях да се присъединят хора от имигрантски произход от балиите. Крайнолявата партия LFI има голяма подкрепа в банлите и превърна подкрепата за Газа в една от основните теми на кампанията си.
Друг въпрос, който изглежда не е взет под внимание от президента, е как политическата нестабилност може да повлияе на Олимпийските игри, които започват по-малко от три седмици след гласуването. За Баверес, колкото и големи да са различията, има един паралел, който може да се направи между изборите във Франция и Обединеното кралство.
„Франция преживява своя популистки момент“, твърди той и добавя:
„САЩ и Обединеното кралство имаха своя преди десет години, с Тръмп и Брекзит. Тогава Франция беше пощадена заради силата на нашите институции, но и заради чадъра на еврото.“
„Това, че бяхме в еврозоната, означаваше, че правителствата тук можеха да продължат да правят това, което винаги правят: да купуват социален мир, като увеличават публичния дълг. Е, сега това приключи.“
Илиян Василев: Тепърва ще виждате протести на соларните собственици
