Проблемите със задържане и развитие на способните работници и служители придобиват все по-критично значение за бизнеса в България. Под натиска на тежка демографска криза и бързозастаряващо население, работодателите са принудени постоянно да подобряват своите стратегии и мерки за създаване на приобщаваща работна среда, където всеки служител да се чувства ценен и уважаван и да може да разгърне своя потенциал.
Според проведени анализи от Българска стопанска камара в партньорство с КНСБ, основният извод е, че е необходима промяна на фокуса – от организацията към хората. Изследването разглежда възрастовото многообразие и поколенческите различия в работната сила в пет ключови икономически сектора: консервна промишленост, дървообработваща и мебелна промишленост, металургия, производство на пиво и търговия с петролни продукти.
За последните пет години броят на заетите в тези сектори е намалял средно с около 16%, като най-значителен спад се наблюдава в мебелната промишленост. Тази тенденция е свързана с намаляването на броя на предприятията и с последствията от пандемията COVID-19.
Изследването подчертава и устойчивата тенденция към застаряване на населението, като 2/3 от заетите са представители на по-възрастните поколения над 40 години. Ако темповете на застаряване на работната сила се запазят, в следващите 20 години почти половината от работещите ще бъдат на възраст над 55 години.
Не само демографските промени представляват бариера за растежа на компаниите. Проучването показва, че всяко второ предприятие се сблъсква с проблеми като ниска мотивация, нежелание за обучение и усъвършенстване, липса на ефективност и креативност сред служителите. Липсата на комуникативни умения и устойчивост на стрес също е сериозен проблем.
На този фон възрастовото разслоение в работната сила се откроява все по-ясно. На работното място се сблъскват четири поколения – Z /18-26 г./, Y /27-39 г./, Х /40-54 г./ и Т /55-65+ г./, които имат значителни различия в своите ценности и трудови нагласи.
Особено внимание трябва да се обърне на поколение Y или „Милениум“, което е най-ухажвано на пазара на труда, но също така и с най-силно текучество. Хората от това поколение очакват „всичко сега“ и не се колебаят да сменят работното място, ако условията не съответстват на техните очаквания.
Поколение Х /40-54 г./ държи най-много на възнаграждението и не е склонно на компромиси. В същото време, стереотипите и предразсъдъците към възрастта, известни като ейджизъм, създават допълнителни предизвикателства в работната среда. Около 70% от анкетираните ръководители споделят такива нагласи в една или друга степен.
Проучването разкрива и предизвикателствата в комуникацията между различните поколения. Най-трудно намират общ език поколенията Z и Т, като младите често срещат затруднения в общуването с по-възрастните си колеги и обратното.
Компаниите трябва да се справят с тези предизвикателства чрез внедряване на нови стратегии за управление на човешките ресурси, които да трансформират различията между поколенията в конкурентен корпоративен актив, носещ добавена стойност. Това включва създаване на работна среда, която насърчава сътрудничеството и взаимното уважение между поколенията, както и развиване на комуникативните и социални умения на ръководителите.
Задържането и развитието на способните служители в условията на демографска криза изисква сериозни усилия и иновации в управлението на човешките ресурси. В крайна сметка, успехът на бизнеса ще зависи от способността му да адаптира своите политики и практики към новата реалност на работната сила.
Икономист Стоян Панчев: Ще имаме още едно увеличаване на цените
[…] Предизвикателства пред работодатели и работници: Разл… […]