Предложение: Да има помощи за вода за социално слабите

От Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ предлагат в свое становище по предложения ВиК закон /ЗВиК/ – социално слабите да имат право на помощи за водата. От регулатора изтъкват, че в предложения закон пак няма предвидени подобни помощи:

„Същевременно, в новия проект на ЗВиК отново не са предвидени водни помощи, както е регламентирана такава възможност в действащата разпоредба на §1, ал. 2 от ДР на ЗРВКУ /Лицата по чл. 2, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане имат право на помощ в размер, съответстващ на месечния минимум вода, определен по ал. 1, т. 4/, което от друга страна води и до неизпълнение на решение на 44-то Народно събрание от 13.12.2019 г., с което е възложено на министъра на регионалното развитие и благоустройството да подготви и обяви за обществено обсъждане проект на Закон за ВиК, който да гарантира дългосрочното решение на проблемите в сектора, в това число социална поносимост на цените на ВиК услугите и въвеждане на водни помощи и др./“

От КЕВР смятат, че терминът „социална помосимост“ трябва да отпадне и Законът за социалното подпомагане да бъде допълнен с параграф, със следното съдържание: „Основни жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната, както и месечен минимум вода за питейно-битови нужди от 2,8 куб. м на едно лице.“ Подзаконовите нормативни актове към Закона за социалното подпомагане се изменят в срок до 6 месеца от влиза в сила на този закон, с оглед осигуряването на лицата по чл. 2, ал. 3 на право на помощ в размер, съответстващ на месечния минимум вода, определен по §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за социалното подпомагане.“

От регулатора смятат, че разделянето на КЕВР и обособяването на нова Комисия за регулиране на ВиК услугите /КРВКУ/ е неосновано: „Никъде в публикуваните документи, вносителят не е представил мотиви, налагащи необходимостта от разделяне на регулатора. Същевременно не се констатират каквито и да е проблеми или препятствия при осъществяването на функциите на КЕВР в различните сектори в рамките на една административна структура. В предложения проект по никакъв начин не са отразени направените предходни критични становища от КЕВР и от други заинтересовани лица.“

Липсват и анализи до какви ползи ще доведе предложеното ново окрупняване до 28 областни ВиК оператори, смятат още от КЕВР, мотивирайки се: „С Решение № РД-02-14-2234 от 22.12.2009 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството са определени обособени територии на общо 51 дружества, от които 29 държавни, 21 общински и 1 публично-частно партньорство, или извън областните дружества са 2 държавни и 21 общински. До момента, след настъпило окрупняване са преустановили своята дейност общо 8 дружества – в общините Свищов, Ботевград, Кнежа, Стамболово, Севлиево, Кубрат и Димитровград и Белово, респективно продължават да функционират 15 дружества, извън областните ВиК оператори, които обслужват общо 17 общини. При общо съществуващи 265 общини е видно, че предложеното задължително окрупняване на тези 17 общини няма как да доведе до съществени промени в капацитета и възможностите на съответните ВиК оператори – така, както постигнатото вече окрупняване не е довело до видими промени в капацитета и възможностите на съответните регионални ВиК оператори.“

По този повод от Комисията предлагат:

• Концепцията за задължителна консолидация на обособените територии до тези на административните области да бъде преосмислена. На всяка община следва да се гарантира право да излезе от договорни взаимоотношения с ВиК оператор, който трайно не изпълнява поетите ангажименти в договора, като в тези случаи съответната община трябва да има възможност да се присъедини към друга АВиК, респективно да влезе в договорни отношения с друг ВиК оператор.
• Законът да дава възможност един ВиК оператор да обслужва повече от една АВиК, въз основа на отделни договори и бизнес планове. По този начин ще бъде създадена конкурентна среда между публичните ВиК оператори, която ще допринесе до увеличаване на качеството на предоставяните ВиК услуги и инвестициите в сектора, в съответствие с решението на 44-то Народно събрание от 13.12.2019 г.

От КЕВР отправят критики и към термина „социална поносимост“ на цената на ВиК услугите, а именно:

„КЕВР многократно е посочвала проблемите с прилагането на изискванията за социална поносимост на цените на ВиК услугите, както следва:

Осигуряваните от Националния статистически институт /НСИ/ данни за паричен доход на лице от домакинство по области са с високо ниво на грешка. НСИ посочва, че данните са прецизни само на ниво статистически район, който включва няколко области, в които функционират:

• Прилагането на критерия за социална поносимост на цените на ВиК услугите като горен праг за цените създава изключителни проблеми за тези ВиК оператори, които поради специфика в обособената територия надхвърлят този праг. В тези случаи цените на ВиК услугите се ограничават административно до изчисления праг на социална поносимост и същите вече не са икономически обосновани. Остава неясно кой и за чия сметка ще осигури финансирането на необходимите капиталови и/или оперативни разходи.
• Определянето на социалната поносимост въз основа на среден доход не премахва икономическите бариери пред достъпа до ВиК услуги за най-уязвимите домакинства (първите децилни групи), доколкото за тези групи разходът за ВиК услуги заема многократно по-висок дял от техните доходи спрямо средния“.

Предвид горното, новият проект на ЗВиК не решава проблемите породени от прилагането на ограничението за социална поносимост при ценообразуването.“

Цялото становище можете да прочетете – ТУК.

Георги Янчев пред Искра.бг: Ветропарковете в Черно море ще унищожат риболова и туризма