В сряда опозиционните партии в Южна Корея внесоха предложение за импийчмънт на президента Юн Сук Йол заради шокиращото и краткотрайно военно положение, при което тежко въоръжени войски обградиха парламента, а след това депутатите се изкачиха по стените, за да влязат отново в сградата, и единодушно гласуваха за отмяна на заповедта му, информира „Асошиейтед прес“.
За импийчмънт на Юн ще е необходима подкрепата на две трети от парламента, а за отстраняването му от длъжност ще трябва да го подкрепят поне шестима съдии от деветчленния Конституционен съд. Предложението, внесено съвместно от основната опозиционна Демократическа партия и пет по-малки опозиционни партии, може да бъде подложено на гласуване още в петък.
Висшите съветници и секретарите на Юн предложиха колективна оставка, а членовете на кабинета му, включително министърът на отбраната Ким Йонг Хьон, също бяха призовани да се оттеглят, докато страната се опитваше да разбере какво се случва с това, което изглеждаше като зле обмислен трик.
В речта си, с която обяви внезапната заповед във вторник вечерта, Юн се зарече да елиминира „антидържавните“ сили и продължи да критикува опитите на парламента да отстрани от длъжност ключови правителствени служители и висши прокурори. Но военното положение продължи само около шест часа, тъй като Националното събрание гласува за отхвърляне на решението на Юн и декларацията беше официално отменена около 4:30 ч. по време на заседание на кабинета.
Либералната опозиционна Демократическа партия, която има мнозинство в 300-местния парламент, заяви в сряда, че нейните депутати са решили да призоват Юн да се оттегли незабавно или ще предприемат стъпки за импийчмънт.
„Обявяването на военно положение от страна на президента Юн Сук Йол е явно нарушение на конституцията. Той не спазваше никакви изисквания за обявяването му“, се казва в изявление на Демократическата партия. Там се посочва още:
„Неговото обявяване на военно положение беше изначално невалидно и представляваше тежко нарушение на конституцията. Тя беше тежък акт на бунт и предоставя перфектни основания за неговия импийчмънт“.
За импийчмънта му ще е необходима подкрепата на 200 от общо 300-те членове на Народното събрание. Демократическата партия и други малки опозиционни партии разполагат общо със 192 места. Но отхвърлянето на обявяването на военно положение от Юн със 190:0 гласа включва гласовете на 18 депутати от управляващата Партия на народната власт на Юн, според представители на Националното събрание.
Лидерът на Народната партия Хан Донг-хън, който има дългогодишни връзки с Юн още от времето, когато са били прокурори, разкритикува обявяването на военното положение от Юн като „противоконституционно“.
Кметът на Сеул О Се-хун, смятан за потенциален кандидат за президент на Партията на народната власт, заяви, че обявяването на военно положение от Юн противоречи на „основния дух на демокрацията“ и че разполагането на войски в Народното събрание е акт, който нарушава разделението на властите. В телевизионно изявление той изтъкна:
„В момента най-неотложната задача е провеждането на задълбочено разследване. Чрез него трябва ясно да подведем под отговорност онези, които са участвали в разрушаването на демокрацията.“
Ако Юн бъде подложен на импийчмънт, той ще бъде лишен от конституционните си правомощия до произнасянето на Конституционния съд. Министър-председателят Хан Дък Су, заемащ позиция номер 2 в южнокорейското правителство, ще поеме неговите президентски отговорности. Тъй като се надигнаха призиви към кабинета на Юн да подаде оставка, Хан публикува публично съобщение, в което моли за търпение и призовава членовете на кабинета да „изпълняват задълженията си дори и след този момент“.
След три пенсионирания Конституционният съд има само шестима съдии, което е с един по-малко от минималния брой от седем, необходим за разглеждане на дело за импийчмънт на президента, което налага законодателите да ускорят процеса на назначаване на нови съдии.
Обявяването на военно положение от Юн, първото по рода си от повече от 40 години насам, напомня за миналите правителства на Южна Корея, подкрепяни от военните, когато властите понякога са обявявали военно положение и други декрети, които са им позволявали да разполагат бойни войници, танкове и бронирани машини по улиците или на обществени места като училища, за да предотвратят антиправителствени демонстрации. Подобни сцени на военна намеса не бяха наблюдавани, откакто Южна Корея постигна истинска демокрация в края на 80-те години на миналия век, до вторник вечерта.
След декларацията на Юн войници с пълно бойно снаряжение, включително щурмови автомати, се опитаха да държат протестиращите далеч от Националното събрание, докато военни хеликоптери прелитаха над главите и кацаха наблизо. Един войник насочи автомата си към жена, която беше сред протестиращите пред сградата с искане за отмяна на военното положение.
Не стана ясно как 190-те депутати са успели да влязат в парламентарната зала, за да гласуват против указа на Юн за военно положение. Лидерът на опозицията Лий Дже Мюн предаваше на живо как се катери по стената и макар че войници и полицаи блокираха влизането на някои от тях, те не задържаха агресивно и не използваха сила срещу други.
Не се съобщава за сериозни прояви на насилие. По-късно войниците и полицаите бяха забелязани да напускат сградата на Народното събрание след гласуването в парламента за отмяна на военното положение. Председателят на Народното събрание У Уон Шик заяви:
„Дори и с нашите печални спомени за военни преврати, нашите граждани със сигурност са наблюдавали събитията от днес и са видели зрелостта на нашите военни.“
Лидерът на партията „Народна власт“ Хан поиска от Юн да обясни решението си и да уволни министъра на отбраната Ким Йонг Хьон, който според него е препоръчал на Юн указа за военното положение. Министерството на отбраната не е дало коментар.
Съгласно конституцията на Южна Корея президентът може да обяви военно положение по време на „военно време, военноподобни ситуации или други сравними с тях извънредни състояния в страната“, които изискват използването на военна сила за ограничаване на свободата на печата, събранията и други права с цел поддържане на реда. Много наблюдатели се питат дали в момента Южна Корея се намира в такова състояние. Конституцията също така постановява, че президентът трябва да се подчини, когато Народното събрание поиска отмяна на военното положение с мнозинство от гласовете.
Някои експерти твърдят, че Юн явно е нарушил конституцията с начина, по който е въвел военното положение. Докато военното положение позволява „специални мерки“ за ограничаване на личните свободи и правомощията на агенциите и съдилищата, конституцията не позволява ограничаване на функциите на парламента. Но след декларацията на Юн във вторник южнокорейските военни обявиха, че парламентарните дейности са преустановени, и разположиха войски, за да се опитат да блокират влизането на депутатите в Народното събрание.
Пак Чан-дей, лидер на Демократическата партия, призова Юн да бъде незабавно разследван по обвинение в бунт заради начина, по който е разположил войски в парламента. Въпреки че президентът в повечето случаи се ползва с имунитет срещу съдебно преследване, докато е на поста си, защитата не се разпростира върху твърдения за бунт или държавна измяна.
Във Вашингтон Белият дом заяви, че САЩ са „сериозно обезпокоени“ от събитията в Сеул. Говорител на Съвета за национална сигурност заяви, че администрацията на президента Джо Байдън не е била уведомена предварително за обявяването на военното положение и е в контакт с южнокорейското правителство.
Говорителят на Пентагона генерал-майор Пат Райдър заяви, че няма ефект върху повече от 27 000 американски военнослужещи, базирани в Южна Корея.
В Сеул улиците изглеждаха оживени като в нормален ден в сряда.
Туристът Стивън Роуън от Бризбейн, Австралия, който разглеждаше двореца Кьонбоккунг, заяви, че не е притеснен.
„Но от друга страна, не разбирам много от политическото положение в Корея“, каза той и продължи:
„Обаче чух, че сега призовават за оставката на сегашния президент, така че … очевидно ще има много демонстрации. … Бих се притеснил, ако военното положение беше останало в сила.“
Правителството и управляващата партия на Юн са въвлечени в безизходица с Демократическата партия относно проектобюджета за следващата година и ръководения от Демократическата партия опит за импийчмънт на трима висши прокурори.
Наталия Славни, анализатор в уебсайта 38 North на Центъра „Стимсън“, който се фокусира върху корейските въпроси, заяви, че налагането на военно положение от Юн е „сериозно отстъпление от демокрацията“, което следва „тревожна тенденция на злоупотреби“, откакто той встъпи в длъжност през 2022 г.
Южна Корея „има солидна история на политически плурализъм и не е чужда на масови протести и бързи импийчмънти“, подчерта Славни, като посочи примера с бившия президент Пак Гън-хе, която през 2017 г. беше отстранена от длъжност и вкарана в затвора за подкуп и други престъпления. По-късно тя беше помилвана.
Евгений Кънев: Завладяна държава! Близка до ДПС фирма е плащала всеки месец на Борислав Сарафов!
