„Един от най-важните аспекти на „Зеления преход“ са инвестициите в новите технологии, свързани с мрежовите услуги, които са необходими за управление на товарите и претоварването на мрежите. Тази тема е особена важна, тъй като ако през 2008 г. енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в България беше 10,3% от брутното енергийно потребление, през 2019 г. този процент е удвоен и достига 21,6 %.“
Това каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ доцент Иван Иванов по време на проведената кръгла маса на тема „Зеленият преход – инвестиции в технологии и мрежови услуги“, организирана от Института за енергиен мениджмънт. Основният фокус на събитието, в което участваха водещи български и межднародни експерти, беше пряката връзка между нуждата от осигуряване на спешни публични инвестиции в електроенергийната мрежа и възможността да се реализира успешно българския „Зелен преход“.
Ръководителят на енергийния регулатор изтъкна, че Планът „Климат, Енергетика“ предвижда до 2030 г. потреблението на енергия от ВЕИ у нас да достигне 27% от брутното енергийно потребление. Според него сегашните високи цени на електроенергията открояват 2 основни предизвикателства. Първото от тях е свързано с присъединяването на нови ВЕИ централи – до момента постъпилите заявки в ЕСО са за присъединяване на мощности от 28000 МВТ. Вторият проблем е развитието на електроенергийната система – мрежите, изтъкна доц. Иванов. Според него те трябва да бъдат реорганизирани по начин, по който да бъде осъществяван преносът и управлението на тази ВЕИ енергия. За това обаче се изискват съответните сериозни инвестиции, каза председателят на КЕВР.
„Необходимо е да бъдат извършени корекции в Плана за устойчивост и развитие с цел по-справедливото разпределение на източниците за финансиране. В Плана се предвиждат над 1,5 млрд лв. инвестиции за осигуряване на съхранение и управление на енергията от ВЕИ – трансформатори, устройства за съхранение, силова електроника, инвертори. В същото време в Механизма за възстановяване и устойчивост заложените средства за развитие на електроенергийната система са близо четири пъти по-малко“, изтъкна доц. Иванов. Това налага необходимост от инвестиции не толкова за увеличаване на мощностите, а за управление на електроенергийната система чрез въвеждане на т.н. „умни мрежи“ за управление на товарите, автоматизация на процесите и др.
Предвид трудностите, свързани с присъединяване на големия брой заявени ВЕИ мощности, доц. Иванов се обяви за създаване на нормативна уредба, регламентираща въвеждането на групови, териториално близки мощности. Той определи като належащи и сериозните промени в процедурите за присъединяване, с цел ускоряване на процеса.
В заключение председателят на КЕВР пак изтъкна необходимостта от приемане на актуализирана Енергийна Стратегия на България. Тя трябва да определи националната визия с дълбок хоризонт до 2050 г. – за бъдещето на въглищните централи у нас, развитието на ядрената енергетика, на електроенергийните мрежи и на ВЕИ сектора.
„Изработването на тази Стратегия трябва да стане в ускорен порядък, тъй като в световен мащаб промените в енергетиката са в ход и са твърде динамични. Ние трябва да се адаптираме към тези промени, да изработим национална визия и да вземем най-адекватните и полезни за страната решения“, беше категоричен ръководителят на енергийния регулатор.
Според него за целта е нужна предварителна национална дискусия за бъдещето на енергийния сектор с участието на водещи енергийни експерти с дългосрочен хоризонт, които могат да дадат необходимите решения. Стратегията трябва да бъде създадена на основата на предложенията им, а впоследствие да бъде обсъдена и приета на ниво държавни институции – правителство и парламент.
