Бизнес лидери дадоха ключови насоки на български предприемачи как да развият своите предприятия чрез иновации в сферата на изкуствения интелект. Първото издание на форума “EU AI Act: Регулации и трансформация в индустриите”, организиран от b2b Media, се проведе на 1 ноември в хотел Интерконтинентал. Темите бяха обсъдени в контекста на новото законодателство на Европейския съюз /ЕС/ за AI, което поставя основите на глобални стандарти за регулиране на изкуствения интелект /AI/.
От юридически анализ на новаторския закон на ЕС за AI, през ефективни стратегии за адаптиране и управление на бизнеси до идентифициране на основните технологични заплахи в онлайн пространството – водещи експерти коментираха актуални теми, за да внесат яснота в бързо развиващата се технологична среда. Бяха представени и предстоящи европейски програми, осигуряващи финансиране за стартиращи бизнеси и иновации.
Главният директор на ГД “Европейски фондове за конкурентоспособност“ Радослав Ризов към Министерство на иновациите, обяви, че в най-скоро време ще бъдат обявени програми на стойност 470 млн. лева. Тяхната основна цел е именно дигитализация. В допълнение Адмира Бошняку, консултант с над 13 г. опит, разкри допълнителни инструменти за осигуряване на безвъзмездни европейски средства в рамките на милиони. Тя подчерта, че България е усвоила значително по-малко средства от съседна Гърция през 2023 г., и призова българските предприемачи да се възползват от предоставените им възможности за подпомагане.
За първи път в България д-р Павол Биелик, технически директор на българо-швейцарския стартъп LatticeFlow, разказа за най-новия инструмент за проверка на генеративни AI модели, разработен в сътрудничество с Швейцарския технологичен институт и българския INSAIT. В ексклузивна демонстрация, той представи функциите на онлайн платформата COMPL-AI, предназначена да улесни бизнеса в прилагането на новите регулаторни изисквания на ЕС. Иновацията бе припозната от Европейската комисия като първата стъпка при практическото налагане на регулациите.
На този фон д-р Ралица Заякова-Крушкова, иновационен мениджър към Център за трансфер на знания и технологии на ТУ-София, използва помощта на своите лични AI асистенти, за да обясни за видовете изкуствен интелект и тяхното приложение в ежедневието на хората. Тя обърна внимание на забързаните темпове на технологично развитие, като цитира основателя на “Тесла” и “Спейс Екс” Илон Мъск, който само преди дни посочи, че през 2025 г. изкуственият интелект ще бъде по-умен от хората. Освен това Стефан Николов, собственик и управител на ITC Consult, представи техники за оптимизация на бизнеси.
Междувременно доц. д-р Николай Крушков, ръководител на катедра „Интелектуална собственост и технологичен трансфер“ в УНСС, и Иван Дудин, експерт по киберзащита, базирана за AI, обърнаха внимание на ключовото значение на дигиталната сигурност. Дудин сравни масовата липса на защита на данните в телефоните на хората с небрежност към опазването на личните им вещи. “Това е сякаш да съберете и оставите в отключена кола всичките си документи и ценни вещи и да извикате на преминаващите хора: – “Заповядайте, грабете!”. Доц. Крушков от своя страна коментира европейската директива NIS2, която официално влезе в сила през октомври. Подчерта, че при несъответствие с новите правила за киберсигурност компаниите ще бъдат изправени пред безпрецедентни до този момент глоби за бизнеса. Иван Дудин заключи, че на фона на скоростното развитие на технологиите настоящото състояние на дигиталната сигурност е по-лошо спрямо това преди няколко години.
Не на последно място евродепутатът в мандат 2019-2024 Петър Витанов, който бе докладчик в сянка на закона за AI, започна аудиторията с основните параметри и срокове на европейското законодателство, което наброява над 500 страници. Редица юристи споделиха, че изпитват затруднения при ориентирането в новия закон. Д-р Галя Манчева, консултант за европейските регулации по отношение на AI, внесе яснота сред четирите степени на риск и хронологията при създаването и въвеждането на законодателството.
ПП-ДБ: Пловдив е в капан на боклука, ефективността на мерките за почистване е под съмнение
[…] […]