След като Китай продължава да разраства това, което вече е най-големият флот в света, професор от Военноморския колеж на САЩ излезе предупреждение към американските военни плановици: Във военноморската война по-голямата флота почти винаги печели, предава „CNN“.
Ръководителите на Пентагона определиха Китай като „заплахата на една крачка“ за американската армия. Но цифрите за размера на флота показват, че американската армия не може да бъде в крак с растежа на военноморските сили на Китай.
Военноморските сили на Народната освободителна армия /PLAN/ надминаха военноморските сили на САЩ по размер на флота някъде около 2020 г. и сега имат около 340 бойни кораба, според доклада на Пентагона за военната мощ на Китай за 2022 г., публикуван през ноември. Очаква се китайският флот да нарасне до 400 кораба през следващите две години, се казва в доклада.
Междувременно американският флот наброява под 300 кораба, а целта на Пентагона е да има 350 пилотирани кораба, все още доста зад Китай, до 2045 г., според навигационния план на ВМС на САЩ за 2022 г., публикуван миналото лято. Така че, за да се конкурират, американските военни лидери разчитат на технологиите.
В същия документ се казва, че „светът навлиза в нова ера на война, в която интеграцията на технологии, концепции, партньори и системи – повече от размера на флота сам – ще определи победата в конфликта“.
Не толкова бързо, казва Сам Тангреди, председателят на Leidos за бъдещи военни изследвания в Военноморския колеж на САЩ. Ако историята е някакъв урок, численото предимство на Китай вероятно ще доведе до поражение на американския флот във всяка война с Китай, според изследването на Тангреди, представено в януарския брой на списание Proceedings на Военноморския институт на САЩ.
Тангреди, бивш капитан от ВМС на САЩ, разглежда 28 военноморски войни, от гръко-персийските войни от 500 г. пр. н. е., през последните прокси конфликти и намеси от Студената война. Той установи, че само в три случая превъзходната технология е победила по-големи числа. Тангреди пише:
„Всички останали войни бяха спечелени от превъзходство по численост или, когато между равни сили, превъзходна стратегия или адмиралство. Често и трите качества действат заедно, тъй като управлението на голям флот обикновено улеснява по-широко обучение и често е индикатор, че лидерите са загрижени за стратегическите изисквания.“
Трите извънредни ситуации – войни от 11-ти, 16-ти и 19-ти век – вероятно не са познати на всички, освен на най-ревностните учени, но други, които показват къде цифрите бият технологиите, със сигурност са. Вземете например Наполеновите войни от началото на 1800 г.
„Френските военни кораби превъзхождаха технологията за проектиране и изграждане на кораби, но в крайна сметка големият брой кораби на Кралския флот попречиха на Наполеон да пресече (английския) канал“, пише Тангреди.
Урок от Втората световна война
Или Втората световна война в Тихия океан, където японската технология започва като по-добра от американската. Тангреди продължава:
„Имперска Япония влезе във войната с някои превъзходни технологии: изтребител Zero, торпедо Long-Lance и въздушни торпеда, които можеха да нанасят удари в плитка вода.“
„Въпреки това, общата мощ на американската индустрия и размерът на американския флот (особено неговите логистични и амфибийни кораби) доведоха до победата над Имперския японски флот“, заключва той.
Алесио Паталано, професор по война и стратегия в Кралския колеж в Лондон, похвали работата на Тангреди. Паталано коментира:
„Неговото изследване е много добър начин да се отхвърли глупавото предположение, че масата няма значение във войната в морето.“
Той подчерта две ключови точки. По-големият размер означава повече лидери, които искат да получат предимство в своите команди. Паталано смята:
„По-големият флот обикновено е по-конкурентоспособен в обучението за развитие на персонала и оперативния капацитет.“
А по негово мнение голямата индустриална база е от съществено значение, особено за възможността за изграждане на нови единици след понасяне на жертви в битка. Паталано допълва:
„Във военноморската война изтощението е реално нещо, така че способността за замяна е жизненоважна.“
Погледът на Тангреди към флотилиите на самолетоносачите от Втората световна война показва впечатляващите цифри. И САЩ, и Япония започнаха войната с осем самолетоносача, напомни той.
„По време на войната Имперска Япония построи 18 еквивалента на самолетоносачи… докато Съединените щати построиха 144. Освен ако Съединените щати не решат да не се бият, Япония никога не е имала шанс“, пише той.
Корабостроенето беше силна страна на САЩ, когато те бяха световният индустриален гигант през 40-те години на миналия век. Тази титла сега принадлежи на Китай.
„Повечето анализатори се съмняват, че отбранителната индустрия на САЩ – която се консолидира и се сви след края на Студената война – може да се разшири достатъчно бързо, за да отговори на търсенето по време на война“, пише Тангреди.
Попълване на запасите от боеприпаси
Наистина има опасения, че индустрията на САЩ не може да се справи с търсенето за предоставяне на оръжейна помощ на Украйна за борба с инвазията на Русия, като същевременно поддържа запасите от оръжие на САЩ на адекватни нива.
Адмирал Дарил Каудъл, командир на командването на силите на флота на САЩ, миналата седмица призова отбранителната индустрия на нацията да засили играта си, като каза, че „не доставяте боеприпасите, от които се нуждаем“.
„Това е толкова важно за победата. И не мога да направя това без боеприпасите“, сигурен е Кодъл. Той изрази това мнение на симпозиум във Вашингтон и допълни, че САЩ се борят срещу конкурент тук и потенциален противник, който не е като нищо, което някога сме виждали.
В онлайн форум миналата седмица шефът на Каудъл, началникът на военноморските операции адмирал Майк Гилдей, също отбеляза проблема с числата, пред който са изправени САЩ в потенциален тихоокеански конфликт. Гилдей потвърждава:
„Военноморските сили на Съединените щати няма да могат да се справят с ракета PLAN за ракета.“
И ако американският флот не може да се мери с китайската ракета за ракета или кораб за кораб, Тангреди се чуди къде може да намери предимство.
„Лидерите на САЩ трябва да се запитат до каква степен са готови да залагат на технологично – без числено – превъзходство в тази битка“, пише той.
„Не казвам, че по-малък, технологично превъзходен флот никога не би могъл да победи много по-голям флот, казвам само, че – с възможното изключение на три случая през последните 1200 години – никой не е успял.“
