Изглежда, че молдовските гласоподаватели са подкрепили промяната на конституцията на източноевропейската страна и присъединяването на Молдова към Европейския съюз /ЕС/ с най-малката разлика, съобщава „BBC“.
По официални данни в понеделник сутринта с „Да“ са гласували 50,31%, а „Против“ – 49,69%, като над 99% от гласовете вече са преброени. Молдовските медии съобщиха, че много от гласовете, които все още не са преброени, са подадени в чужбина и вероятно ще наклонят везната в полза на промяната. Молдовската диаспора като цяло подкрепя по-тесните връзки с ЕС, уточнява изданието.
Гласуването, което е на ръба на пропадането, се оказва шокиращо за мнозина. Очакваше се референдумът в страната с население от 2,6 млн. души, която граничи с Румъния и Украйна, да премине спокойно.
Мая Санду, настоящият проевропейски президент, по-рано осъди малкия резултат като резултат от чуждестранна намеса в молдовската политика. Според нея това е „безпрецедентно посегателство срещу демокрацията“, като се позова на широко разпространените твърдения, че Русия е плащала на хората да гласуват по определен начин, което Москва отрича.
Миналия месец Илан Шор, проруски молдовски бизнесмен и политик, който сега живее в Русия, заяви, че ще плати пари, за да убеди, „колкото се може повече хора“ да гласуват с „не“ или да се въздържат на референдума за ЕС.
В понеделник говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обясни, че Санду ще трябва да представи „доказателства“ за твърденията си, че е имало чуждестранна намеса във вота. Той добави, че увеличаването на дела на гласовете за Санду е „аномалия“, която е „трудно обяснима“.
Освен на референдума за промяна на конституцията, в неделя молдовците гласуваха и на избирането на президент на страната.
Гласуването се разглежда като ключов тест за Молдова, която е изправена пред избора дали да продължи членството си в ЕС или да запази тесни връзки с Русия.
Санду спечели първия тур на изборите, но с много по-малка преднина от очакваното – 41% от гласовете срещу 26% за най-близкия ѝ опонент. Сега тя ще се изправи пред труден втори тур в началото на ноември, на който опонентите ѝ вероятно ще се обединят срещу нея. Тя обвини „престъпни групи“, че работят заедно с „чуждестранни сили“, че използват пари, лъжи и пропаганда, за да повлияят на вота.
Санду заяви също така, че нейното правителство разполага с „ясни доказателства“, че 300 000 гласа са били купени, което тя нарече „измама от безпрецедентен мащаб“.
Кремъл категорично отрича да е замесен в твърденията за купуване на гласове.
Понастоящем Молдова води преговори с ЕС за членство в него. Преговорите за присъединяване ще продължат въпреки резултата от референдума в неделя, тъй като той не беше правно обвързващ.
Гласуването обаче трябваше да направи процеса необратим. Вместо това сега той е малко по-несигурен. Тъй като не успя да събере повече от половината от гласовете, Санду и вторият фаворит Александър Стояногло, който е подкрепян от проруската Партия на социалистите, ще се явят на втори тур на 3 ноември.
Стояногло спечели 27%, което е значително по-висок резултат от очакваното. На трето място се класира популистът Ренато Усатий, следван от бившия губернатор на Гагаузия Ирина Влах. Ако останалите кандидати подкрепят Стояноглу преди втория тур, Санду може да изпадне в реален риск да не бъде преизбрана.
В предизборния щаб на Санду в неделя вечерта настроението беше изключително притихнало, като един от нейните съветници определи резултата до момента като „не такъв, какъвто очаквахме“.
Санду, която поддържа тесни връзки със съседите на Молдова от ЕС, агитираше за гласуване с „да“ на референдума. Преди това тя заяви, че вотът ще определи бъдещето на Молдова за „много десетилетия напред“.
Когато започнаха да пристигат първите резултати, показващи, че гласовете „Не“ са доста и дори повече от очакваното, екипът на Санду обясни разочароващите резултати с първото преброяване на гласовете от селата и селските райони.
Преброяването на гласовете в големите градове намали преднината на „Не“, но към 01:00 ч. (22:00 ч. по Гринуич) малцина смятаха, че лагерът на „Да“ все още има шанс.
Много от поддръжниците на Санду напуснаха щаба ѝ в Кишинев, където се надяваха да отпразнуват победата ѝ още преди преброяването да е приключило. Малките знаменца на ЕС, които им бяха дадени да размахват, бяха изоставени, на столове или разхвърляни по земята.
Съветник на Санду предположи, че „изглежда, че каквото и да са планирали, може би е проработило“, визирайки твърденията за купуване на гласове, свързани с Русия.
При затварянето на избирателните секции в 21:00 ч. местно време (18:00 ч. по Гринуич) избирателната активност надхвърли 51%, което направи референдума валиден. С настъпването на нощта разликата намаля още повече.
Няколко кандидати за президент бойкотираха референдума. Александър Стояногло заяви, че не подкрепя идеята за промяна на конституцията, въпреки че изрази подкрепата си за „европейските стремежи“ на страната си.
Въпреки това много млади хора, които се редяха на опашки пред избирателните секции в неделя, изразиха подкрепата си за бъдещето на Молдова като членка на ЕС, като някои от тях заявиха, че гласуват, защото искат да изберат европейско бъдеще за страната си – в името на икономиката и на повече възможности. Някои споделиха, че им е омръзнало да бъдат „дърпани“ към Москва, десетилетия след разпадането на Съветския съюз и обявяването на независимостта на Молдова. Ето какво коментира пред медията избирателка на име Оксана:
„Трябва да изберем европейското бъдеще за нашата страна, за нашите деца, за нашето бъдеще – за геополитиката, за мира, това е най-важното. Защото ние сме между Европа и руското влияние и трябва да изберем какво искаме“.
В избирателна секция за жителите на отцепилия се молдовски регион Приднестровие – който е икономически, политически и военно подкрепян от Русия – „BBC“ се натъкна на доказателства за купуване на гласове.
Продуцентът на „BBC“ е чул как жена, която току-що е пуснала бюлетината си в прозрачната урна, пита наблюдател на изборите къде ще ѝ бъде платено.
Навън попитахме директно дали са ѝ предлагали пари, за да гласува, и тя призна без угризения. Беше ядосана, че човекът, който я е изпратил до избирателната секция, вече не отговаря на обажданията ѝ.
„Той ме измами!“ – гневеше се тя.
На въпрос за кого е гласувала, жената не отговори.
През септември Илан Шор – избягалият молдовски бизнесмен, обвинен, че е вкарал големи суми пари в страната от Русия – предложи пари, за да убеди „възможно най-много хора“ да гласуват с „не“ или да се въздържат на референдума за ЕС.
Тази седмица Шор направи видеообръщение, в което призовава хората да гласуват за „всеки друг, но не и за Санду“ на президентските избори.
Референдум за ветроенергийни паркове в Добрич: Ще се проведе ли на 27 октомври?
[…] […]