Преуморена и изтощена Джули се отказа от работата си като разработчик на игри в Пекин този април, за да стане „дъщеря на пълен работен ден“, пише „BBC“.
Сега 29-годишната жена прекарва деня си в миене на чинии, приготвяне на храна за родителите си и извършване на други домакински задължения. Родителите на Джули плащат повечето от ежедневните ѝ разходи, но тя отказва предложението им за месечна заплата от 2000 юана (280 долара; 215 паунда). Нейният настоящ приоритет в крайна сметка е да си отдъхне от 16-часовия работен ден на предишната си работа. Момичето си спомня:
„Живеех като ходещ труп.“
Изтощителното работно време и мрачният пазар на труда принуждават младите китайци да правят необичайни избори. Джули е част от нарастваща кохорта, които наричат себе си „деца на пълен работен ден“, които са върнати обратно в уюта на дома или защото жадуват за почивка от изтощителния си работен живот, или просто не могат да си намерят работа.
Младите китайци, на които винаги са казвали, че упоритата работа, която полагат в ученето и преследването на дипломи, ще се отплатят, сега се чувстват надвити и попаднали в капан. Повече от един на всеки петима от хората на възраст между 16 и 24 години са безработни в Китай, а нивото на безработица сред младите хора достига нови върхове. Според официални данни, публикувани в понеделник, тази цифра сега е 21,3% – най-високата, откакто властите започнаха да публикуват данни през 2018 г. процентът не отчита пазара на труда в селските райони.
Много от така наречените „деца на пълен работен ден“ споделят намеренията си да останат у дома само временно – виждат, че това е период за почивка, размисъл и намиране на по-добра работа. Но това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
През последните две седмици Джули е изпратила повече от 40 молби за работа до специалисти по подбор на персонал, но е получила само две обаждания за интервю.
„Беше трудно да си намеря работа, преди да напусна. След като напуснах, стана още по-трудно“, признава тя.
Прегрял, без работа или закъсал?
Прегряването, което подтиква работещите млади хора да се превръщат в „деца на пълно работно време“, не е напълно изненадващо, като се има предвид прословутия лош баланс между професионалния и личния живот в Китай – работната култура в страната често се нарича т. нар. „996“ – където хората я смятат за норма да работят от 9 до 21 часа, шест дни в седмицата.
Чен Дуду, също „дъщеря на пълен работен ден“, напуска работата си в областта на недвижимите имоти по-рано тази година, тъй като се чувства все по-прегряла и подценена. 27-годишната жена казва, че „едва ли ѝ е останало нещо“, след като е платила наема си. Когато се връща в дома на родителите си в Южен Китай, Чен започва „да живее живота на пенсионерка“, но тревогата я обзема. Тя споделя, че непрекъснато чува два различни гласа в главата си:
„Единият казва, че е рядкост да имаш това свободно време, така че просто се наслаждавай на момента. Другият ме кара да помисля какво да правя по-нататък.“
Чен, която оттогава започва собствен бизнес, уточнява:
„Ако това беше продължило дълго време, наистина щях да се превърна в паразит.“
Джак Джън, който наскоро е напуснал китайския технологичен гигант Tencent, сподели, че е трябвало да отговаря на близо 7000 текстови съобщения, свързани с работата, извън работно време всеки ден. 32-годишният мъж нарича това „невидим извънреден труд“, въпреки че се е очаквало, че не е компенсиран. Най-накрая той напуска, след като стресът от работата му причинява фоликулит – кожно заболяване, причинено от възпалени космени фоликули. Тогава Джън си намира по-добра работа, но признава, че хората около него не са толкова щастливи. Мнозина също са изправени пред така нареченото „проклятие на 35-те“, широко разпространено вярване в Китай, че работодателите са по-малко склонни да наемат работници над 35 години – вместо това те предпочитат млади хора, които са „по-евтини“. Този нож с две остриета на възрастова дискриминация и мрачни възможности за работа е предизвикателство за хората в средата на 30-те, които имат да изплащат ипотека или обмислят да създадат семейство.
Не по-малко е отчаянието сред студентите, дотолкова, че някои нарочно се провалят на изпитите си, само за да забавят дипломирането. През последните седмици китайските социални медии бяха наводнени с нетипични снимки на дипломиране, които говорят за разочарованието на новозавършилите. Някои показват млади хора, лежащи в абитуриентски рокли, лица, покрити с хоросан; други ги показват как държат дипломите си над кофите за боклук, готови да ги изхвърлят в контейнера.
Някога университетът е бил елитно място в Китай. Но между 2012 г. и 2022 г. нивата на записване се повишиха от 30% на 59,6%, тъй като все повече и повече млади хора започнаха да виждат дипломите от колеж като билет за по-добри възможности на конкурентния пазар на труда. Стремежите обаче отстъпиха на разочарование, тъй като пазарът на труда се срина. Експерти казват, че младежката безработица вероятно ще се влоши, тъй като на пазара навлизат рекордните 11,6 милиона нови висшисти. Мириам Викертсхайм, генерален мениджър на базираната в Шанхай фирма за набиране на персонал Direct HR, твърди:
„Ситуацията е доста лоша. Хората са уморени и много се опитват да се откажат. Цари много отчаяние.“
По-бавното от очакваното икономическо възстановяване на Китай след COVID е ключова причина за високата безработица, категоричен е Брус Панг, главен икономист за Голям Китай в Jones Lang LaSalle.
„Някои работодатели също са по-малко склонни да наемат завършили само заради самата хартия, които имат по-малко трудов стаж от своите предшественици поради продължителните блокировки срещу COVID“, смята Панг.
Неотдавнашните репресии на Китай срещу индустриите, популярни сред младите китайски професионалисти, също задушиха пазара на труда. Регламентите срещу големите технологични компании, ограниченията върху индустрията за уроци и забраната за чуждестранни инвестиции в частното образование доведоха до съкращения на работни места.
„Бавна заетост“
Въпреки че правителството на Китай е наясно с тези проблеми, то се опита да ги омаловажава. През май китайският лидер Си Дзинпин беше цитиран на първа страница на вестника People’s Daily на Китайската комунистическа партия, призовавайки младите хора да „ядат горчивина“, мандарински израз, който означава да издържите трудностите.
Междувременно управляваните от държавата медии се заеха да предефинират безработицата. Редакционна статия миналата седмица в държавния Economic Daily използва термина „бавна заетост“ – докато някои млади китайци наистина са безработни, пише вестникът, други „активно са избрали бавна заетост“. Произходът на фразата е неясен, но в статия от China Youth Daily от 2018 г. се казва, че все по-голям брой висшисти отделят доста време, за да си намерят работа, много избират вместо това да пътуват или да предприемат кратки преподавателски стажове – това според медията е „бавна заетост“. Този път дефиницията включва тези, които не са си намерили работа или са избрали да продължат образованието си, да научат нови умения или да си вземат година почивка. Независимо колко труден е пазарът на труда, вестникът съветва хората, че трябва „да предприемат действия и да работят усилено“ – и докато го правят, не е нужно да се тревожат, че ще останат без работа.
Като се има предвид текущото състояние на пазара на труда обаче, фразата и съветът далеч не бяха добре приети – някои се възхитиха на „отказа на правителството да признае ситуацията с безработицата“, докато други реагираха със сарказъм.
„Китайското писане е толкова профанско“, написа потребител в китайската платформа Weibo, подобна на Twitter.
„Очевидно сме безработни, но държавните лица са измислили термина „бавна заетост“. Колко бавно би било? Няколко месеца или няколко години?“
Друг потребител на Сихонджу, китайския еквивалент на Instagram, смята, че терминът прехвърля отговорността върху младите хора изведнъж.
„Въз основа на това обяснение нивото на заетост по време на Голямата депресия в САЩ в края на 20-те години на миналия век трябва да бъде 100%, тъй като повечето хора са имали бавна заетост. Какъв начин за разрешаване на глобален проблем!“
„Безработицата си е безработица. Трябва да я наричаме така, както е“, смята Ни Риминг, изследовател в Шанхайския институт по финанси и право. Той допълва:
„Може наистина да има млади хора, които биха искали почивка, преди да започнат следващата си работа, но мисля, че по-голямата част от безработните днес отчаяно търсят работа, но не могат да я намерят.“
