Константин Строе отново е обнадежден. Израснал в апартамент с изглед към разрастващия се комплекс на въглищната електроцентрала с площ от 40 хектара, който някога е бил “туптящото сърце” на родния му град Шотанга, кметът на малкия град от години наред е свидетел на негативните последици, които са засегнали местните жители, след като преди десетилетие ръководството на обекта постепенно е освободило от длъжност своите 3000 работници, а впоследствие дейността му е била прекратена, пише „Politico“.
„Имаше тотален срив, липса на доверие в бъдещето, защото хората нямаха никакви перспективи за нищо“, споделя Строе, докато пуши цигара в уютния си общински офис, който се намира на място, заобиколено от пустеещи пътища и рушащи се тухлени къщи.
Една четвърт от трудоспособното население вече е напуснало града със 7000 жители, който се намира северозападно от Букурещ.
„Семействата бяха изправени пред трудна дилема. Някои останаха, други заминаха да работят в чужбина“, казва още кметът.
Сега съдбата на региона може би ще се промени. Румъния възнамерява да изгради шест модерни и миниатюрни ядрени реактора на мястото на бившата топлоелектрическа централа в близкия град Дойчещ. Идеята на технологията на теория е доста находчива. Намерен е начин за производство на ядрени реактори с малки размери, които евентуално могат да бъдат възпроизвеждани и изграждани на конвейер с малка част от разходите и времето, които в миналото са били необходими за изграждането на мащабни ядрени проекти. Ако това се случи, ще бъдат създадени и хиляди нови работни места, тъй като инвеститорите ще проявяват активен интерес към региона, за да се възползват от евтината електроенергия, която циркулира в местната мрежа. Проектът също така ще помогне на Румъния да се справи с нелеката задача да намали рязко количеството си на вредни емисии, като същевременно задоволи нарастващите си нужди от електроенергия.
„Регионът ще стане по-привлекателен“, казва Строе, като изтъква, че съвсем наблизо вече има интерес към изграждането на завод за преработка на отпадъци и нова магистрала.
Ако проектът не се увенчае с успех обаче, това би означавало загуба на милиарди финансови средства от джоба на данъкоплатците, както и трудности в климатичен план за Румъния, която през последните години полага активни усилия да направи икономиката си по-екологична и да постигне целите на ЕС за климата. Това е експеримент, от който други страни в Европа също вече се интересуват разпалено. През последните месеци много страни в блока заявиха, че проявяват силен интерес към изграждането на подобни реактори с надеждата, че технологията може да вдъхне нов живот на бившите въглищни райони и да помогне на столиците на ЕС да постигнат целите на Брюксел в областта на климата.
Брюксел също се опитва да насочи вниманието към такива идеи, тъй като все повече се опасява, че губи надпреварата да се превърне в глобална фигура в областта на чистите технологии, съперничейки на Китай и САЩ. По-рано този месец Европейската комисия официално стартира индустриален алианс, който предвижда да обедини местни производители, банки и енергийни компании за изграждане на „силна верига за енергийни доставки в ЕС“ и внедряване на технологията в началото на следващото десетилетие. Все пак, макар че тези технологии имат голям потенциал, на този етап никой не може да гарантира доколко точно успехът им е реалистичен, твърди Силвен Когнет-Дофин, ръководител на отдела за енергия и възобновяеми източници в компанията „S&P Global“.
Голям риск, по-голяма печалба
След години на ограничено развитие в сектора интересът на Европа към ядрената енергетика нарасна до нови висоти, след като руската инвазия в Украйна предизвика опасения за недостиг на електроенергия на територията на континента, тъй като Москва внезапно прекрати доставките за блока. Миналата година ръководената от Франция група от приятелски настроени към атомната енергетика държави от ЕС, включително Румъния, обеща да увеличи производството на ядрена енергия в блока с 50% до 2050 г.
Сега много страни от блока също се обръщат към перспективата за изграждане на миниатюрни реактори, наричани от индустрията малки модулни реактори, като сред тези нации са Швеция, Франция, Финландия, Нидерландия, Естония, Италия, Полша, България, Белгия и Чешката република. Румъния е първата нация, която е готова да се впусне задълбочено в тази инициатива. Като първата страна от ЕС, която дава първоначално регулаторно одобрение за новата технология, тя има за цел да изгради и приведе в дейност поне един от шестте планирани миниатюрни реактора в Дойчещ до 2030 г. Подобно на останалата част от блока, страната е поела ангажимент да декарбонизира икономиката си до 2050 г. – висока цел за държава, в която само въглищата в миналото са осигурявали повече от една трета от електроенергията.
Правителството на Румъния обеща да спре използването на въглищата най-късно до 2032 г. – ход, който вероятно ще засегне осезаемо местната заетост и капацитета на страната за производство на електроенергия в момент, когато тя трябва да увеличи производството на електроенергия, за да отговори на нарастващото търсене на екологично отопление и електрически превозни средства.
