Днес министър-председателят Кирил Петков прие лично подписите на стотици хора, подкрепили гражданската инициатива „Да спасим Кресненския пролом – в памет на Боян Петров”, информират от сдружение „За Земята“. Искането призова бъдещата и последна отсечка на автомагистрала „Струма“, извън Кресненския пролом да носи името на прочутия алпинист, биолог, изследовател и природозащитник Боян Петров.
На връчването присъстваха депутатите Зорница Стратиева и Александър Дунчев, представители на рафтинг общността, колеги от научната общност на Боян Петров, природозащитници и негови приятели, които също подкрепят каузата.
Премиерът покани представителите на инициативата да изложат позицията за запазване на Кресненския пролом – кауза, завещана от известния биолог и природозащитник, който беше сред основните ѝ движещи сили. След като изслуша внимателно, той потвърди, че Кресненският пролом е много важен за България и ще се търси най-доброто решение за последната отсечка от автомагистрала „Струма“.
След близо 25 години дискусии и неизпълнени задължения, това е поредната гражданска инициатива за запазване на Кресненския пролом и построяване на последната отсечка на магистрала „Струма“ извън него. През октомври 2019 г. бе основанинициативен граждански комитет „Бъдеще за община Кресна“ за иницииране на гражданска инициатива „Спасяване на град и община Кресна“, а през 2018 г., по време на европредседателството на България, европейската организация за петиции WeMove.eu връчи над 210,000 подписа на Комисаря по околна среда Кармену Вела по време визита в София.
Кресненското дефиле се превърна в конфликтна точка след като предишното правителство се отказа от избрания вариант въпросната отсечка да бъде изпълнена като „дълъг тунел“, нарушавайки европейското и българското законодателство. Твърдението беше, че алтернативите „дълъг тунел“ и „пълен източен вариант“ /официално известна като Г-20/ са прекалено скъпи в сравнение с избрания полу-източен вариант /официално известен като Г-10,5/.
Данните в апликационната форма, подадена от българското правителство показват, че сумите за вариантите са сравними. През 2019 година Европейската комисия категорично отхвърли за финансиране вариант Г10.5 — едната посока през дефилето, а другата — от изток,посочи нарушения на европейски директиви, както и недостатъци на проекта.
Този вариант унищожава природата, застрашава живота на пътуващите и оставя региона без локален път, освен че става дума за високоскоростен път, а не за магистрала. През 2019 Европейската комисията отбеляза: „Въз основа на информацията, предоставена в заявлението за проекта, проектът не спазва методологията на Анализа Разходи/Ползи“.
Гражданската инициатива е символ на нова надежда, че настоящото правителство, както и Агенция пътна инфраструктура, ще спазва европейското законодателство и ще предприемат необходимите законови действия.
Десислава Стоянова от Екологично сдружение „За Земята“ посочи:
„За варианта магистралата да минава през дефилето вариант няма да бъдат дадени европейски средства, защото той противоречи на европейското екологично законодателство, рискуваме наказателна процедура.“
