Премиерите на прибалтийските държави се споразумяха за общи цели за Срещата на върха на НАТО. Това съобщи от правителството на Естония до медиите, включително и до Искра.бг.
Днес те направиха съвместно изявление в Рига, в което обявиха, че всичко това ще спомогне за укрепването на сигурността в региона. Министър-председателите на Литва, Латвия и Естония са обсъдили и начини за намаляване на енергийната си зависимост от Русия и са подчертали необходимостта да се оказва помощ на Украйна в сътрудничество с останалите държави-членки на Алианса и партньорите от Европейския съюз /ЕС/, докато не бъде спечелена войната.
На срещата на премиерите беше подчертано значението на тясното взаимодействие между прибалтийските държави в навечерието на Срещата на върха на НАТО в Мадрид, на която Естония, Латвия и Литва възнамеряват да отидат със съвместни предложения.
„За да покажем убедително на Русия, че всяка военна агресия срещу НАТО е обречена от първия момент, ние винаги трябва да сме готови да отблъснем всеки опит за атака незабавно. Това е единственият език, който Путин разбира. Нашето желание на Срещата на върха е да приемем нова отбранителна нагласа в нашия регион, което означава, че присъствието на НАТО ще нараства във въздуха, на сушата и в морето“, подчерта премиерът Кая Калас.
Естония, Латвия и Литва са съгласни, че в случай на заплаха НАТО трябва да бъде готова бързо да разположи войски с размерите на всяка една от балтийските държави и че въздушната сигурност на Алианса трябва да се превърне в противовъздушна отбрана. Военното присъствие на НАТО в Балтийско море също трябва да бъде увеличено.
„Горди сме да кажем, че всички балтийски страни допринасят с повече от 2 процента от БВП за своите разходи за отбрана. В Естония той вече е 2,5 процента. Нашите действия говорят сами за себе си. По този начин можем да изградим и нова инфраструктура за приемане на съюзнически сили“, каза Калас.
Тя, както и латвийският премиер Кришьянис Кариньш, и литовският министър-председател Ингрида Шимоните също обсъдиха шестия пакет от санкции на Европейския съюз, който ще се съсредоточи върху руския нефт и газ, и необходимостта от подкрепа на Украйна както с военна помощ, така и с присъединяването й към ЕС.
„Днес обсъдихме как да гарантираме, че Украйна ще получи още повече военна, политическа, икономическа и морална подкрепа. Не трябва да сме уморени, духът ни не трябва да бъде погълнат. Самите украинци казаха, че най-добрата хуманитарна помощ за Украйна в момента е военната помощ. Естония, Латвия и Литва направиха много, Европейският съюз и НАТО също направиха много, но те могат да направят още повече. Ние тримата имаме ключова роля в подкрепата на Украйна. Както нашето местоположение, така и исторически опит придават специална тежест на нашите думи и действия сред нашите партньори и съюзници“, каза след срещата естонският премиер Кая Калас.
Освен това премиерите обсъдиха текущото състояние на инфраструктурните проекти, които ще помогнат за прекратяване на енергийната зависимост на региона от Русия. Премиерът приветства желанието на Латвия да се присъедини към идеята за плаващ терминал Палдиски за втечнен природен газ, който ще бъде изграден в сътрудничество между Естония и Финландия. Терминалът Paldiski LNG ще позволи на целия регион да прекрати зависимостта си от руския газ до следващата зима.
