Преподавател по „Изкуствен интелект“ /ИИ/ успя да разбие стереотипа за хората, които се занимават с точни науки и публикува сборник с фантастични и нестандартни разкази, родени от неговото богато въображение.
Александър Иванов е живял в Бургас през целия си живот, като е завършил Гимназията за романски езици “Г. Раковски” с профил испански език. След това взима бакалавърска, магистърска и докторска степен по информатика в Бургаски свободен университет. В момента преподава информатика в ППМГ “Н. Обрешков”, но също така е и асистент в БСУ, където е преподавател по дисциплини, свързани с изкуствен интелект и програмиране.
Любовта му към художествената литература се заражда още в прогимназията, когато неговата учителка забелязва таланта му и го насочва към кръжок към творческо писане. Там той пише кратки разкази и есета, след което започва да участва в литературни конкурси и печели няколко награди. Негови разкази са публикувани в списание “Родна реч” и вестник “Бургас днес и утре”.
Пред Искра.бг Александър Иванов разказа за страстта си към писането, за това как се е решил да публикува сборника „Куцо и хвъркато“ и какво могат да очакват читателите от разказите, които са поместени в него.
„След прогимназията тръгнах в съвсем друга посока и забравих за писането за поне 15 години. Професионалният ми път се оказа науката и по-специално техническите дисциплини. През тези години не съм мислел да пиша въобще, но въпреки това имах най-различни идеи за сюжети, вдъхновени от впечатления. Идеите се натрупваха хаотично и в някакъв момент изкристализираха.“
Разказите от сборника са написани в рамките на няколко дни още през 2016 година, но тогава още Александър няма сериозни намерения да ги издава, за да стигнат до широката публика. Решава се на тази стъпка едва през тази година, тъй като така или иначе му се налага да издаде свой учебник по учебна дисциплина и съчетае двете начинания.
„Трудно ми е да окачествя жанра и темата на сборника. Опитвал съм се да не си налагам никакви ограничения в каквото и да било отношение. Някои разкази са по-скоро хумористични, някои сатирични, някои са сериозни. Общото между тях е алегорията – старал съм се да бягам от конкретика, която би ги направила твърде контекстуални за мястото и времето на писане. Ако все пак трябва да избера жанр – може би най-близко е магически реализъм. Един от любимите ми автори е Йордан Радичков и в стила ми на писане се усеща неговото влияние. Едно нещо мога твърдя със сигурност – разказите са нестандартни. Очаквам да се харесат на хора, които обичат нестандартното, вероятно по-млада аудитория. Разбира се, всеки е добре дошъл в света на моето въображение.“
Героите в разказите на Александър Иванов невинаги са хора, а много често са понятия, които са представени като фантастични същества.
„Надявам се читателите да бъдат пренесени в една по-различна, фантастична вселена, в която да срещнат същества, излезли от дълбините на ума. Най-забележителните ми герои са Той, Всичко, еднорозите, същества от Рая и Ада, както и някои философски въпроси“.
Младият писател прави уточнение, че не е влагал религиозен и политически смисъл в тези образи, а ги е използвал като метафори и се надява да не бъдат възприемани като буквални препратки към религията. Той изрази надежда, че те ще бъдат тълкувани като алегория и в чисто човешки аспект, но не твърде сериозно.
В момента тиражът на сборника все още е малък и поради тази причина той се намира трудно, но Александър Иванов има амбиции той да стигне до повече читатели, стига тя самите те да проявят интерес.
