В разгара на средновековната история периодът на управление на кан Телец отбелязва една от най-динамичните и конфликтни епохи в отношенията между Първото българско царство и Византийската империя. Този момент в историята излиза на преден план не само поради военните сблъсъци, но и заради дипломатическата игра, миграционните движения и вътрешнополитическите промени, които той поражда.
Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков от ПП „Единение“ разкрива интересни събития от този период.
В книгата може да се запознаете как в контекста на тези събития властта на кан Телец, произхождащ от аристократичния род Угаин, се оказва тест за българската държавност и нейната способност да се справя с вътрешните и външните предизвикателства.
Сблъсъкът с Византия, под владетелството на император Константин V Копроним, разкрива сложната мрежа от взаимоотношения и стратегии, които формират политическата карта на Балканите през VIII век. От миграцията на славяните до решителната битка при Анхиало, събитията отразяват не само военните тактики и стратегии, но и човешките аспекти на историческите промени, докато две велики цивилизации се борят за превъзходство на Балканския полуостров.
Публикуваме целия материал на д-р Петков без редакторска намеса:
„Кан Телец е от средите на аристокрацията на рода Угаин, която е против славяните да участват в управлението на държавата. Той получава властта си като ръководител на бунта срещу кан Винех. Веднага след възцарявяването му много от славянските племена се насочват към в границите на Византийската империя за да търсят убежище.
Византийският император Константин V Копроним първоначално също води кампания срещу славянските племена от Тракия и Македония. Но след като разбира, че тази маса не одобрява новия български владетел решава да възползва от ситуацията.
В началото на 762 г., той им дава разрешение да се заселят в Опсикианската тема /област/ в Анатолия. Повечето от тях доброволно желаят преместването далеч от размирния български граничен регион, но тези които остават по-късно биват насилствено депортирани. Съгласно византийските източници над 208 000 славяни са емигрирали от контролираните от България области на византийска територия и са заселени в Анадола по поречието на река Артана.
В отговор на това младият 30-годишен български кан събира войска за да опустоши Тракия и пограничните византийски области където все още са останали славяни, а с тежковъоръжената си конница тормози ромейските селища и крепости в областта. Константин V незабавно отвръща на тези действия. На 16 юни 763 г. той се отправя към българската столица. В същото време потегля и огромен византийски флот от 800 кораба, превозващи 9600 тежко въоръжени конници и малко пехота, чиято задача е да дебаркират в Северна България и да атакуват директно столицата Плиска. Кан Телец също събира голяма армия. Укрепва проходите в Балкана, но освен неговата войска, той насилствено мобилизира на своя страна 20 000 славяни.
Първоначалният план на Телец е да направи засада на ромеите като се възползва от българската конница, която е много по-маневрена от ромейската. Но в последния момент променя плана си и решава да атакува врага в открито сражение в близост да неговия укрепен лагер разположен между Поморийското езеро и бреговете на Черно море.
Битката започва в неделя на 30 юни 763 г. сутринта в полето край Анхиало и продължава през целия ден с променлив успех, до момента когато срещу маневрените български конници се изправят тежковъоръжени византийски копиеносци, подредени в добре организиран сбит строй. Това пречи на българските конници да се разгърнат и дава предимство на ромеите да формират силна защитна позиция. Изходът се решава привечер, когато съюзните славянски племена отказват да изпълнят заповедта за настъпление и неочаквано преминават на страната на ромеите.
Виждайки безнадеждното си състояние кан Телец с част от оцелелите воини е принуден да търси спасение в бягството. Ромеите преценяват, че това може и да е клопка и се отказват от преследване в старопланинските проходи. Изоставени от своя вожд българите претърпяват тежко поражение, мнозина са убити и пленени. Константин V се връща в Константинопол и тържествено отпразнува победата си, устройвайки зрелища на столичната тълпа.
Пленените български войници и благородници са откарани до Константинопол в дървени окови завързани с хомоти. На тълпите излезли да го посрещнат пред Златната врата /порта/ на самия град им е предоставена възможността, да се гаврят с окованите, а за кулминация демонстративна са изклани като животни.
Поражението при Анхиало поставя младия български хан в немилост пред боилите. Те му искат сметка за нещастията, сполетели страната. През 765 г. Телец е убит, а заедно с него и всичките му привърженици, видни представители на рода Угаин.“
Кан Винех и сянката на Византия: Преговорите, които промениха България
