„Трябва ли ключовите фигури, обвинени в корумпиране на Европейския парламент, да бъдат арестувани или не?“
Това е въпросът, който е в основата на скандала, известен като „Катаргат“ – най-сериозните обвинения в корупция, засегнали институциите на Европейския съюз от десетилетия насам, пише „Politico“. В рамките на мащабно разследване на белгийската полиция и разузнаване основни дипломатически и правителствени фигури са обвинени в превеждане на плащания на членове на Европейския парламент в замяна на оказване на влияние върху решения в полза на Катар и Мароко.
През януари белгийските власти издадоха национално уведомление за ареста на катарския министър на труда Али Бин Самих Ал Мари, неговия помощник Беттахар Буджелал и посланика на Мароко в Полша Абдерахим Атмун, според доклади на белгийската полиция, които „Politico“ е прегледал.
По-късно същия месец Мишел Клайз, тогава водещ съдия-следовател по делото, разпореди уведомленията за арест да бъдат отменени. На по-късна дата за двамата представители на катарското правителство са издадени нови уведомления за арест, само че едното от тях отново е отменено. Ако това звучи объркващо, то е защото е така. Експерти, с които „Politico“ се консултира, заявиха, че рязкото издаване и отменяне на уведомления за арест не е обичайна практика. Антъни Рицо, адвокат и преподавател по право в брюкселския университет ULB, който понякога се е изправял срещу Клайзе, заяви:
„Доста необичайно е да се издаде национална нотификация за арест на някого и след това да се отмени само седмица по-късно, освен ако междувременно лицето не е било намерено от полицията или ако нещо в разследването не потуши напълно следата.“
„Престъпна дейност“
В случая с Атмун Клайз за първи път на 5 януари се изготвя искане до френските власти за замразяване на активите на мароканския дипломат във Франция, включително тризвезден хотел и апартамент, както и всички негови банкови сметки, показват документите. На следващия ден той изпраща национално уведомление за ареста на Атмун. Уведомленията за арестите на Буджелал и Ал Мари са издадени на 11 януари.
След това Клайз е изготвил документите за искане на европейска заповед за арест и червена бюлетина на Интерпол за Атмун на 12 януари, според документите, анализирани от „Politico“.
В исканията на Клайз се твърди, че „в рамките на дейността си в престъпна организация Атмун в качеството си на корумпиран е получавал средства от мароканските власти, за да пристъпи към различни корупционни действия спрямо държавни служители (членове на Европейския парламент) или техни помощници с цел да повлияе на решенията в Парламента в полза на Кралство Мароко“.
Уведомленията за арест и на тримата мъже бяха отменени на 18 януари. Но това не означава, че те вече не са били издирвани.
Все още ли се издирват?
Същия ден за Буджелал и Ал Мари са издадени официални белгийски заповеди за арест, според документи, с които се е запознала медията. Заповедите за арест се различават от уведомленията за арест, тъй като те означават, че лицето може да бъде вкарано в затвора, за разлика от превантивното задържане за срок до 48 часа.
Два месеца по-късно прокурорите са потърсили помощ от полицията в чужбина. Те поискаха европейски заповеди за арест и червени известия на Интерпол за Ал Мари и Буджелал по обвинения в корупция, пране на пари и участие в престъпна организация. В искането се уточнява, че Катар и Мароко не трябва да бъдат уведомявани за червеното известие.
Към този момент властите са издали и нови национални уведомления за ареста на Буджелал и Ал Мари в Белгия, според документите, видени от „Politico“.
Но размяната на мнения не е приключила дотук. На 16 май т.г. Клайзе временно отмени както националните, така и международните уведомления за ареста на Ал Мари. От документите не става ясно дали по-късно те са били наложени отново.
Големият въпрос е защо прокурорите продължават да променят мнението си. Разпространяват се различни слухове, но нищо не е потвърдено.
В петък белгийските медии твърдяха, че заповедта за арест на Ал Мари е била отменена в замяна на помощта на Катар в преговорите за освобождаването на Оливие Вандекастеле, белгийски хуманитарен работник, който е задържан в Иран повече от година.
По-късно същия ден министър-председателят Александър де Кроо заяви, че „никога не е имало връзка с друг случай, за да се осигури освобождаването на Оливие Вандекастеле“ или на тримата други европейски граждани, освободени от Иран малко след това. Той добави, че Оман, а не Катар, е улеснил преговорите.
Дипломатически имунитет
Допълнително усложнение за евентуален арест е фактът, че както Ал Мари, така и Атмун могат да претендират за дипломатически имунитет. Катарският министър на труда би бил потенциално защитен от арест, ако пътува в чужбина от името на страната си, докато Атмун би бил освободен от наказателно преследване като посланик, ако бъде открит в Полша, където се намира официално.
Според Джесика Финел, френски адвокат по наказателноправни въпроси, европейската заповед за арест на Атмун „може да бъде изпълнена без възражения във всяка страна от Европейския съюз, с изключение на Полша“.
От избухването на скандала през декември миналата година Ал Мари не е стъпвал официално в Европейския съюз. Той обаче е пътувал до Йордания, за да се срещне с палестинския си колега, посетил е Мароко, а през юли е пътувал и до Женева, Швейцария, където е бил председател на конференция на 111-ата сесия на Международната организация на труда – агенция на ООН, чийто мандат е да насърчава социалната и икономическата справедливост чрез определяне на международни трудови стандарти.
Според разсекретен доклад на белгийските тайни служби, включен в полицейските документи, с които се е запознал “Politico”, Атмун от своя страна е „прекарал много време в резиденцията си“, след като е излязла новината за корупционния скандал. Той е планирал да прекара новогодишните празници в Мароко, но е заминал по-рано, като е запазил датата на полета си в тайна. В доклада се допълва, че той обяснява бързината си с лошото здравословно състояние на майка си.
Интерпол отказва да коментира дали за тримата мъже са били издадени червени известия. Европол и Евроджъст, агенциите, отговарящи за европейските заповеди за арест, препратиха въпросите към белгийската федерална прокуратура, която не отговори на молбата за коментар.
Френското министерство на вътрешните работи също отказа да коментира. Атмун, Буджелал, Ал Мари и посолствата на Катар и Мароко не отговориха на молбите за коментар. Министърът на външните работи на Мароко отрече страната да е замесена в скандала „Катаргат“. Катар отхвърли обвиненията, че се е намесил в демокрацията в ЕС.
