Йорук Ишък внезапно оставя чашата си за еспресо и вдига камерата си, пише „Politico“.
„Този превозва дизел“, казва той, насочвайки дългия обектив към ръждясал червен танкер, който се забелязва в далечината и въздъхва: „Може би в нарушение на горната граница на цената.“
В продължение на повече от десетилетие мъжът наблюдава водите в родния си Истанбул, проследявайки пристиганията и заминаванията на десетки хиляди зърновози, контейнеровози и военни кораби, които начертават курс по пролива Босфора всяка година. Каналът, преминаващ през сърцето на най-големия град в Европа, свързва Черно море със Средиземно море, свързвайки Русия и Украйна с останалия свят.
„Аз съм обсебен“, обяснява той и допълва:
„Не обичам да ходя твърде далеч навътре, защото имам този страх, че ще пропусна нещо. Никога не знаеш какво ще се случи и често осъзнаваш, че е подозрително едва след това. Дори когато имам свободно време или пиша доклад, седя на балкона си, за да мога да следя.”
Със своята дълга коса и сива брада Ишък не се откроява сред рибарите, капитаните на влекачи и докерите, изкарващи прехраната си в турските пристанища. Но като чуждестранен учен в Института за Близкия изток, базиран във Вашингтон мозъчен тръст, 52-годишният мъж е изградил несравними доказателства за усилията на Русия да придобива тихо санкционирани стоки и военна техника – като същевременно запазва енергийния и селскостопанския износ, така че да помогне за плащането им. Като редовен анализатор в турските медии и по телевизията, неговият сайт Bosphorus Observer се превърна в основен ресурс за тези, които проследяват маршрутите за доставки на Кремъл.
В крайна сметка това е битка, която може да реши изхода на войната в Украйна.
„Всичко това е да разберем какво крият“, заяви той, гледайки от кафенето на Босфора, докато призивът за молитва се разнася над водата от около половин дузина бели минарета, осеяли хълма.
„Понякога ще лъжат и ще кажат, че корабът се движи от едно напълно невинно място на друго. Те ще изключат проследяването си и ще затъмнят в Черно море или ще излъжат за местоположението си. По водния път има безкраен трафик, все едно гледате стоянка за таксита в Истанбул, но когато погледнете по-отблизо и видите, че корабът физически го няма, това ви говори много. Камерата не лъже.“
Размирни води
Само на 500 километра отвъд Черно море войната на Русия в Украйна бушува. След пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г. западните държави наложиха обширни санкции на Москва в опит да я отрежат от луксозни продукти и стоки с двойна употреба, които биха могли да бъдат преназначени за използване на бойното поле. Междувременно Клубът на нациите Г-7 наложи таван от 60 долара за барел на руския суров петрол, което заплашва високи санкции за търговците, които нарушават правилата.
Анализаторите и политиците обаче се опасяват, че не се прави достатъчно, за да се запазят ограниченията и помагането на Русия да се сдобие с това, което иска, се е превърнало в голям бизнес за посредници – както компании, така и държави – готови да поемат риска. Джордж Волошин, експерт по заобикаляне на санкциите от организацията за наблюдение на финансовите престъпления ACAMS, коментира:
„Много е трудно да се проследи какво идва от Европа към Русия и обратно. Имаме много непълна картина, защото Русия се опитва да се адаптира към все по-строгите санкции и след като имате контрол, те намират начин да го заобиколят. Турция е вратата за този вид търговия – особено за европейски потребителски стоки.“
Според статистиката, събрана от платформата за анализ Trade Data Monitor, видяна от „POLITICO“, Турция е петият по големина източник на руски внос, доставяйки стоки и суровини на стойност над 3,6 милиарда долара само миналата година. Машините и електронните компоненти са сред водещите износни стоки за 2023 г., съответно с 200% и 183% ръст през първите шест месеца на тази година. И това дори не включва доставките, които просто преминават през Босфора, без изобщо да влизат официално в Турция.
„Анкара си изгради роля, където от една страна е посредник в конфликта, но от друга страна е удобен географски център за реекспорт на неща, от които Москва се нуждае“, смята Мария Шагина, старши сътрудник, работещ по политиката на санкции в Международния институт за стратегически изследвания. Тя допълва:
„Това варира от доставки на петрол и дизел до военно оборудване. За Русия това си струва цената, но в момента е печелившо и е твърдо решено да спечели война на изтощение по този начин с течение на времето.“
Преследване на сянка
Междувременно през изминалата година на световния пазар се появи така наречената сенчеста флотилия от стотици остарели танкери, за да тегли ембарговия руски енергиен износ и да купува петрол над тавана на цената, давайки на Кремъл така необходимите приходи, за да плаща на своите войски и покупки въоръжение. Без подходяща поддръжка или застраховка, те често изключват своите транспондери, за да скрият произхода на горивото си или извършват трансфери от кораб на кораб, за да объркат тези, които наблюдават отдалеч.
През юни ЕС реши да забрани на тези плавателни съдове да влизат в неговите пристанища, но много от тях продължават да плават през Босфора.
„Целият флот в сянка беше под флага на Маршаловите острови и всички те бяха дерегистрирани благодарение на успешната дипломация на САЩ“, заяви Ишък и това добави:
„Тогава, за една нощ, целият флот в сянка се премести на регистрация в Габон. Може би следващия път ще се премести в Камерун или Палау. Когато видите тези знамена, не че веднага са виновни, но има по-голям шанс да намерите нещо в сравнение с други.“
С предупреждения, че заобикалянето може да удължи войната, коствайки повече животи на украинци, Брюксел засилва натиска за затягане на съществуващите вратички. Според Волошин, тези като Ишък, които наблюдават пристанищата и водните пътища, могат да бъдат „много полезни“ за сглобяване на пълния мащаб на проблема и подпомагане на насочването на санкции срещу замесените.
„Имате нужда от такива хора на всеки един док и летище, но за съжаление това е невъзможно.“
Още по-лошо за морската индустрия, безпрецедентните западни санкции означават, че нищо неподозиращи компании могат да нарушат съществуващите правила по невнимание. Ами Даниел, съосновател на Windward, израелска технологична фирма, която проследява кораби, заподозрени в заобикаляне на санкции, използвайки сателитни изображения, изтъкна:
„Последният пакет от санкции на ЕС въведе първата забрана за фалшифициране навсякъде по света. Всеки, който прави бизнес с кораби, заподозрени в такъв вид дейност, както и кораби, които изключват предаванията или извършват недеклариран трансфер от кораб на кораб, може да бъде изправен пред наказателни обвинения, глоби или стоките им да бъдат задържани. Ако контейнер под забраната за транзит – химикали, автомобили, технологии – направи непланирано спиране в Русия, той става нетъргуем и без надлежна проверка големи компании могат да бъдат хванати в това.“
Игра на двата фронта
Още по-голямо безпокойство предизвикват корабите, за които се твърди, че тайно снабдяват руските въоръжени сили. Ишък заяви:
„При военноморските кораби можете да видите знамената им, това не е нещо тайно. Но някои сега се маскират като търговски кораби – може да вършат търговска работа или да наемат цивилни екипажи, за да го скрият, но носят оборудване на руските въоръжени сили и не плават под военноморски флаг.“
„Турция не инспектира тези кораби. По време на войната в Сирия, когато имаше много напрежение с Русия, Турция създаде много главоболия на спомагателните кораби на флота и има много доказателства, изнесени от хора като мен, че тези кораби работят по този начин. Но в момента Анкара не е креативна и не предлага нови подходи.“
Въпреки че е член на НАТО, Турция отказа да наложи санкции на Москва, вместо това беше домакин на серия от злополучни мирни преговори и засили икономическите отношения с двете страни. Тази политика изглежда отразява общественото мнение в страната, където според проучване от миналата година на Aksoy Research близо две трети от турците се притесняват, че войната има отрицателно въздействие върху страната им – 80 процента обаче вярват, че все още трябва да останат неутрални.
Като част от усилията си да се изолира от последствията от конфликта, Анкара също пое подписаното с посредничеството на ООН споразумение за зърно, за което се смята, че помага за доставките на храни от блокираните пристанища на Украйна до развиващия се свят. Неговият колапс след оттеглянето на Кремъл миналия месец породи страхове от глад и доведе до поредица от руски атаки срещу украинската експортна инфраструктура. Оттогава Съветът за национална сигурност на Турция предупреди, че напрежението в Черно море „не е в полза на никого“, но спря да призовава двете страни да се върнат на масата за преговори.
„Турското правителство би предпочело предсказуемост, отколкото не, но е ясно, че тяхното правителство е компенсирано от конфликта“, призна пред „POLITICO“ Райън Джингерас, професор в Следдипломното училище на Военноморските сили на САЩ. Той добави:
„Те са подстрекавали откраднатите пратки на зърно от Украйна – уверили са се, че са поддържали добри отношения с Москва, както и с Киев, но провалът на сделката за зърно показва границите, до които Анкара може да упражнява влияние върху Черно море.“
Война на вълните
Сега Украйна очевидно възнамерява да се справи със заплахата, която самата Русия представлява. Миналата седмица Киев обяви водите около черноморските пристанища на Русия за „район с военен риск“ от 23 август до второ нареждане. В коментар пред „POLITICO“, Олег Устенко, икономически съветник на украинския президент Володимир Зеленски, заяви, че страната му гледа на „всичко, което руснаците движат напред-назад по Черно море като наши валидни военни цели“.
Съобщава се, че часове по-рано украинските въоръжени сили удариха руски танкер за гориво Sig с морски дрон, причинявайки му сериозни щети. Корабът, санкциониран от Министерството на финансите на САЩ през 2019 г., е плавал близо до окупирания от Украйна Кримски полуостров, превозвайки 43 123 барела мазут. Сияейки Ишък каза:
„Мишената, която избраха, беше най-прекрасната.“
„Sig е кораб, който, заедно със своя родствен кораб Yaz, помага на руските въоръжени сили повече от половин десетилетие. Удрянето на Sig, който е таен руски военноморски спомагателен кораб, превозващ керосин от рафинериите в окупирания Крим, удря руската логистика в Сирия, вреди на печалбите на свързаните с Кремъл елити, които правят пари от тази търговия, и намалява парите, използвани за плащане на техните частни военни.“
„Ако моята работа е помогнала на Украйна да го идентифицира, тогава се гордея, защото го преследвах дълго, дълго, дълго време“, призна той и добави:
„Има 15-20 други цели като тази и мисля, че Украйна знае за това. Като се има предвид, че светът е избрал да не предприема действия, те са действали.“
Но за Ишък Истанбул не е просто място за гледане на разгръщането на войната – той държи ключа към нейния край.
„Този град е тук от хиляди години заради водния път“, уточни той, разливайки дъното на чашата си с утайка от кафе.
„Ако контролирате водата, вие контролирате търговията – и тогава вие решавате как работи светът.“
