Хора без лица. Общуване на дистанция. Те да се страхуват от теб. Ти да се боиш от тях. Да бъдеш определян ежедневно като потенциален източник на зараза.
Да живееш извън хармония със себе си, за да запазиш своето или нечие чуждо здраве? Да се бориш да запазиш позитивизма си, когато те заливат с негативизъм. Да ти всяват страх, че ще умреш. Да ти повтарят, че можеш да убиеш близките си. Да опитваш да си здрав, в една нездравословна среда…
Четвъртък идва. С него настъпва и задължителното носене на маски.
Няма изисквания за изработката и материалите, от които да са създадени. Има едно единствено условие – лицата ни да бъдат покрити. Да не се виждат усмивките ни, да стоим далеч от познати и непознати. Да бъдем уплашени и да плашим околните. Защото някой някъде твърди, че се грижи за здравето ни, а съзнателно ни превръща в безизразни същества, които разнасят зарази.
Здравословно ли е това, което се случва?
Навярно коронавирусът е страшен. И дори да се опитваме да бъдем цинични, относно това дали е сериозен, чукаме на дърво да не ни дойде до главата. Да не застигне нито нас, нито онези, които обичаме.
Да живееш в страх обаче също не е никак безопасно.
Защото страхът има силата да ни изяжда отвътре, да ни разболява, да срути емоционалното ни състояние до най-ниските му нива и да ни превърне в хора, които лесно се манипулират. Страхът разболява – заради евентуални представи от евентуални бъдещи събития.
Може би коронавирусът е опасен, но целият непрестанен поток от негативна информация безопасен ли е?
Нима не води до депресия при някои хора? Нима депресията се лекува лесно? Нима е безопасна? И да – когато се покажеш „по телевизията“ и обясниш, че скоро може всички да умрем, има огромна опасност да докараш инфаркт на някоя баба, която мечтае да доживее да зърне внуците, които заради теб са заминали за чужбина.
Така де, ако не можеш да убиеш хората от коронавирус, от мизерия и наглост, убий ги от страх. Я инсулт ще ги сполети, я депресия, заради която ще се самоубият сами.
Ние ли сме плашилата на нашето време?
Онези, от които всеки трябва да се бои. Онези, които трябва да стоят възможно най-много в домовете си и да не се срещат с хора. Онези, които нямат право на социален живот, защото са опасни и могат да се срещнат с други опасни за тях плашила?
И плашилата обаче са живи и имат право на въздух.
Да дишат – без да чувстват вина. Да имат лица, да раздават и получават усмивки. Да се погрижат за хармонията на духа си, която сама по себе си е основен източник на добро здраве. Да бъдат приемани за личности.
Четвъртък идва. Идват и маските.
Маски, които ни задължават да носим, но никой не ни е осигурил. Маски, които ни обезличават. Маски, които редица здравни специалисти определят като „опасни“ за здравето.
Идват и глобите. Плашилата нямат право на мнение, нямат право да участват в създаването на законите, които иначе трябва да спазват. Нямат право да се погрижат за себе си, защото тиквите, каскетите, ПКП-тата и останалите разбойници определят какво е добро за тях.
В четвъртък идват маските. Слагаме ги и бягаме настрана едни от други.
Преди се разминавахме с хора. Вече около нас има само плашила.
