През миналата година държавите-членки на Европейския съюз са ускорили своите инвестиции в рамките на политиката на сближаване със 70 милиарда евро, съобщиха от Брюксел. Така общите разходи са достигнали сумата от 251 милиарда евро. Това съответства на 52% от планираните 482 милиарда евро за програмния период 2014—2020 г.
Същевременно финансовите средства, отпуснати за проекти, достигнаха максималния размер на наличното финансиране. Тези данни са показани на актуализираната платформа за Европейските структурни и инвестиционни фондове (#ESIFOpendata), където ключовите показатели за изпълнението на политиката на сближаване по теми, държави и фондове са леснодостъпни чрез интерактивен инструмент.
Комисарят по въпросите на сближаването и реформите Елиза Ферейра заяви:
„Тези показатели показват, че сме на прав път в изпълнението на политиката на сближаване и че до 2023 г., в края на програмния период, ще можем да се възползваме максимално от наличните средства по политиката на сближаване.“
Швеция, Гърция, България, Кипър, Финландия, Португалия и Нидерландия са държавите с най-голяма усвояемост по отношение на разходите, докато Унгария, Чехия, Малта, Латвия и Естония имат най-висок процент на инвестиции по линия на политиката на сближаване, разпределени за проекти.
Ускоряването на разходите стана възможно и благодарение на гъвкавостта, която Европейската комисия предостави на държавите-членки за преразпределяне на ресурси за спешни мерки за борба с пандемията от коронавирус. В резултат на това ЕС помогна на държавите да закупят 2.4 милиарда лични предпазни средства, 4,500 апарати за вентилация, да създадат 5,000 допълнителни болнични легла и да осигурят 3.7 милиона теста за COVID-19. Освен това предприятията получиха 11.1 милиарда евро, а работниците и уязвимите групи — 3.4 милиарда евро, съобщиха още от Брюксел.
