Хърватия и България като отговорни и активни държави членки на НАТО и Европейския съюз /ЕС/ имат важна роля и отговорност за укрепване на сигурността, стабилността и за развитието на просперитета в региона ни, каза президентът Румен Радев, който посрещна на „Дондуков“ 2 хърватския си колега Зоран Миланович, който е на официално посещение у нас.
Зоран Миланович и съпругата му Саня Мусич Миланович бяха посрещнати с официална церемония от Румен Радев и Десислава Радева пред сградата на президентската институция. Двамата проведоха среща на „четири очи“ и ръководиха пленарните разговори между официалните делегации на двете страни.
Общата им позиция е била – европейската интеграция на Западните Балкани е от ключово значение за стабилността на Балканите. Хърватия и България активно си сътрудничат с държавите на региона за възможно по-бърз напредък на този процес, но в същото време той трябва да е необратим чрез трайно установяване на принципите на добросъседството, базирани на европейските ценности. Това означава постигане на реалните критерии за членство, които да не бъдат подвластни на натиск, породен от геополитическите предизвикателства и мотиви, заяви българският президент.
Дълбоките регионални и глобални сътресения в резултат от войната в Украйна показаха необходимостта от мерки за укрепване на сигурността и за развитие на свързаността, каза още президентът ни. Той открои усилията на двете държави за развитие на енергийната устойчивост и свързаност, като приветства пускането в експлоатация на терминала за втечнен газ на хърватския остров Крък. Държавният глава припомни и постигнатите от България договорености за достъп до терминалите за втечнен газ на Гърция и Турция, които повишават възможностите за диверсификация, независимост и сигурност на енергийните доставки на целия регион.
„И двете страни полагат усилия за постигане на въглеродно неутрална икономика“, посочи още президентът и допълни, че и България и Хърватия споделят убеждението, че този преход трябва да бъде извършван плавно, справедливо и да гарантира поносима социална цена за нашите граждани.
Президентът на Хърватия заяви пълната си подкрепа за членството на България и Румъния в Шенгенското пространство. И Румен Радев, и Зоран Миланович подчертаха в изказванията си, че страната ни е изпълнила необходимите технически условия за присъединяване и не бива да бъдат поставяни необосновани допълнителни изисквания извън установените критерии. По този начин, изтъкна българският президент, се подкопават самите механизми на вземане на решения н ЕС. Недопускането на България и Румъния в Шенген същевременно носи загуби за икономиките на България и Румъния и унижение за гражданите на двете страни. С това решение се възпрепятства свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали, което е в сърцевината на съюза, в момент, когато е необходима по-голяма сигурност, борба с икономическата криза и инфлацията в Европа, посочи президентът Радев.
Неоползотвореният потенциал в развитието на транспортната инфраструктура е препятствие за развитие на още по-пълноценни икономически и социални отношения между нашите две страни, каза още Румен Радев. През 2021 г. беше открита редовна авиолиния между Загреб и София, но тепърва трябва да работим още по-усилено за развитие на шосейния, на железопътния транспорт, на коридор №8, за възможностите за корабоплаване по Дунав и интензифициране на нашите връзки по море.
В отговор на въпрос по време на съвместната пресконференция за вероятността Република Северна Македония (РСМ) и Албания да бъдат разделени в преговорния процес за присъединяването им към ЕС президентът Миланович посочи, че има подобна възможност. По думите на Зоран Миланович РСМ се е ангажирала с определени условия, които, ако не изпълни, няма да може да започне преговорите. От своя страна президентът Румен Радев напомни, че неотменимо условие не на България, а на ЕС за начало на преговорите с РСМ е постигане на равноправие на българите в югозападната ни съседка чрез вписването им в конституцията на страната и осигуряване на правни гаранции за тяхната равнопоставеност заедно с всички останали народи, изброени в основния закон. Това категорично не е двустранен въпрос, а проблем, свързан с европейските ценности, защото в сърцевината на Копенхагенските критерии за членство стоят именно правата на човека.
На въпрос за войната в Украйна президентът изрично подчерта, че от първия ден на руската агресия България остро осъжда военните действия в разрез с международното право. Президентите на България и Хърватия заедно препотвърдиха подкрепата си за Украйна в борбата й за независимост, суверенитет и териториална цялост. Тревожен е фактът, че кръвопролитният конфликт се разгаря, обхваща все повече оръжие и води до още жертви, като нарастват рисковете от ескалация, заяви българският държавен глава.
По време на пленарните разговори двамата президенти изтъкнаха приятелските отношения между двете страните, които са основани на исторически връзки и сътрудничество, днес са надградени и в партньорството им като членове на ЕС и НАТО, и в рамките на регионалните и международни формати, в които си партнираме. Във фокуса на дискустиите бяха още перспективите за трайно увеличаване на стокообмена, който през последните 3 години се е удвоил, както и потенциалът за разширяване на взаимодействието в сферата на просветата, науката, културата и сътрудничеството в сферата на сигурността и отбраната.
