Президентът Румен Радев изказва съболезнования на семейството, близките и колегите на проф. Симеон Хаджикосев по повод кончината на блестящия ерудит и интелектуалец, уважаван и обичан преподавател за поколения студенти. Те от своя страна изпълниха интернет пространството със спомени за професора, оставил безценна диря в тяхната памет и творчески път.
Университетският преподавател, любим на поколения негови възпитаници, които в своите класации неизменно го определят „като най-обичан и сладкодумен учител“, изгуби борбата с COVID-19 на 29 декември.
„Изключително високата компетентност на Симеон Хаджикосев в областта на българската и западноевропейската литература, неговите научни и художествени произведения и блестящи лекции обогатиха познанията и възпитаха естетическия усет на огромна аудитория“, пише президентът в съболезнователното си писмо.
„Жизненият и професионалният му път са сред най-достойните примери за богатството и рицарството на духа, посветени на облагородяването на света“, допълва още държавният глава.
Хиляди студенти, имали честта да се докоснат до преподавателското майсторство и литературно величие на професор Симеон Хаджикосев дълбоко жалеят за неговата загуба. В своите социални мрежи през последните няколко дни се появиха множество публикации в памет на един от най-големите български полиглоти с преводи на провансалска поезия. Момичета и момчета, присъствали в огромните зали на Софийски университет и слушали увлекателните думи на един от най-ерудираните и фини познавачи на литературното изкуство, поднесоха своето последно сбогом към професора.
Кристияна Цекова, бивша негова възпитаничка в СУ написа в своя профил:
„Изключителен ерудит, жива енциклопедия, която винаги ме е удивлявала с познанията си! Никога не съм го виждала без костюм и вратовръзка. Душевен аристократ, отворен за всяка моя студентска идея, която би обогатила литературния живот на студентите. Няма да забравя как ни разказваше за познанствата и приятелствата си с другите големи в литературния ни клуб! Поклон, професоре!“
Йордан Петров сподели в много лична своя изповед във Фейсбук следните думи:
„А как ми се ще да можехте да се запознаете с проф. Симеон Хаджикосев! Да видите осанката му, движенията му, сякаш пренесен тук от други вековете. Да изслушате една негова лекция, да чуете бавния, плътен, упоителен говор. Да срещнете погледът му, който сякаш нищо не гледа, а всичко забелязва. Да заговорите в коридора благородния рицар с леката усмивка. Да усетите липсата на всякаква злободневност в поведението му, търсенето на вечните ценности, присъствието му, думите му… истински празник! Да можехте да чуете с каква любов рецитира любимите си стихове! Знаете ли, че ги помнеше всичките наизуст!? Може би стотици. И помнеше имената и историите на всички хора, с които се е запознал, както помнеше имената на безбройните герои в литературните произведения. Разглеждаше животът на всеки човек като роман, а своят собствен пишеше бавно, с намигване и с финес.
Светъл път във вечността, професоре! Благодаря за срещата!“
Проф. Хаджикосев е роден в София на 7 март 1941 г. Завършва „Българска филология“ в Софийския университет през 1965 г. като отличник на випуска. Тогава започва и 50-годишната му университетска кариера като преподавател по антична и западноевропейска литература. Пенсионира се през 2009 г., но продължава да води лекции по западноевропейска литература до 2016 г., когато провежда последната си изпитна сесия, написаха от Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски” в своя „In memoriam“.
