Министърът на икономиката на Аржентина Серхио Маса се противопостави на очакванията, като спечели повече от 36% от гласовете на президентските избори в неделя, което го изправя на балотаж с крайнодесния кандидат Хавиер Милей, съобщава “BBC”.
При повечето преброени бюлетини нито един кандидат не е получил повече от 45% от гласовете – прагът, за да бъде избран. Много анкетьори вярваха, че избирателите ще накажат Маса за това, че ръководи финансовата криза, а инфлацията в Аржентина доближава 140%.
Фаворитът Милей водеше в проучванията преди вота. Той получи 30% от гласовете, което беше надминато от левия му съперник. Аржентинците ще трябва да избират между двамата в последващ тур, насрочен за 19 ноември.
Според местните медии избирателната активност на вота в неделя е била 74%. Проучванията преди изборите в Аржентина са известни като неточни и не успяха да предскажат възхода на Милей на първичните избори през август.
Аржентина стана свидетел на нарастване на подкрепата към крайнодесния политик, който обеща да премахне централната банка и да замени аржентинското песо с щатския долар. Освен че обеща промяна в икономическата политика, Милей води кампания за намаляване на държавните служби, като според него този ход ще сведе до минимум бюрокрацията в правителството.
Настоящият министър на икономиката Маса и бившият министър на сигурността Патриша Булрич бяха основните опоненти на Милей преди гласуването в неделя. Двойката са двама големи играчи от традиционната коалиция на Аржентина. Маса съсредоточи голяма част от кампанията си в защита на социалните и трудови ценности на перонисткото движение. 51-годишният политик настоя, че мерките за икономии, приети от неговото правителство, са резултат от дълга към МВФ, натрупан от предишната дясноцентристка администрация.
Частичното преброяване предполага, че 23,8% от гласовете са отишли за дясната претендентка за президентския пост Булрич, която обеща да възстанови реда в страната. Тя беше министър на сигурността между 2015 г. и 2019 г. по време на дясноцентристкото ръководство на Буенос Айрес. Обръщайки се към поддръжниците си след поражението си, Булрич потвърди, че „популизмът е навредил на страната“. Във връзка с представянето на Маса тя коментира:
„Няма да поздравя този, който се връща на власт, който е бил част от най-лошото правителство в историята на Аржентина.“
След тримата кандидати бяха политиците Хуан Шиарети и Мириам Брегман.
Този изненадващ обрат поставя Маса на първо място, въпреки предположенията на много хора, че Милей ще бъде звездата на шоуто. Непредвидимите резултати сега означават несигурност за още четири седмици до балотажа на 19 ноември – в труден момент за икономиката. Това, което изглежда сигурно обаче, е, че който и да спечели президентските избори, ще има огромна работа в ръцете си: да спечели страна, преситена от политика, която е пълна с хора, които отчаяно искат животът им да се подобри.
От своя страна Милей заяви пред поддръжниците си, че са били свидетели на „най-важните избори през последните 100 години“, добавяйки, че вотът в неделя е бил „исторически“, защото „аржентинците са гласували за промяна“.
„Статуквото е катастрофално, но за много аржентинци цената, която трябва да платят за икономическата реформа, очевидно е твърде висока“, коментира Бенджамин Гедан от Wilson Center, мозъчен тръст във Вашингтон.
В отговор на резултатите от изборите Гедан изтъкна пред “BBC”, че аржентинците са страдали много през последните години. Ръководителят на проекта на Wilson Center в Аржентина добави, че разходите за промени в ключова инфраструктура, като автобуси и природен газ, не са привлекателни за много избиратели.
Проучванията преди гласуването в неделя предполагаха, че президентската надпревара наистина може да стигне до балотаж. За да спечели категоричен кандидат на първия тур, той трябва да спечели повече от 45% от гласовете – или 40% плюс марж от 10-процентни пункта спрямо най-близкия съперник.
Освен че избираха своя нов президент и вицепрезидент, аржентинците дадоха гласа си и за 130 нови представители за долната камара на Конгреса, която има 257 членове, и 24 нови сенатори за 72-членната горна камара.
