Унгарският премиер Виктор Орбан редовно тласка Европейския съюз /ЕС/ към ръба на пропастта, но дипломатите са в паника, че неговата враждебност към Украйна сега е на път най-накрая да изрита блока в пропастта, пише „Politico“.
Назряващата политическа криза е напът да закипи на срещата на върха в средата на декември, когато лидерите на ЕС трябва да вземат историческо решение за присъединяване на Украйна към клуба на 27-те държави и да подпишат ключово бюджетно споразумение за хвърляне на спасителен пояс от 50 милиарда евро на Киев със своята разклатена военна икономика. Срещата трябва да даде сигнал на САЩ, че въпреки политическото разсейване около войната в Близкия изток, ЕС е напълно ангажиран с Украйна.
Тези надежди изглежда вероятно ще бъдат отклонени от курса от Орбан, силен човек, който поддържа близки връзки с руския диктатор Владимир Путин и който е смятан за подкопаващ демокрацията и върховенството на закона у дома. Той настоява целият политически и финансов процес да бъде спрян, докато лидерите не се съгласят на цялостен преглед на подкрепата на ЕС за Киев.
Това създава огромно главоболие на лидерите на ЕС. Въпреки че Унгария представлява само 2 процента от населението на ЕС, Орбан може да държи блока като заложник, тъй като той трябва да действа единодушно по отношение на големите стратегически решения – а те едва ли са по-големи от започването на преговори за присъединяване с Украйна.
Това далеч не е първият път, когато Орбан хвърля гаечен ключ в работата на машината за производство на колбаси в ЕС. Всъщност той е най-гласният противник на санкциите срещу Русия, откакто Путин анексира Крим през 2014 г. Но този път е различно, подчертават дипломати и служители на ЕС.
„Вървим към голяма криза“, категоричен е служител на ЕС, който получи анонимност, за да обсъди поверителни въпроси, свързани с всичко това. Един висш дипломат от ЕС предупреди, че това може да се превърне в „един от най-трудните Европейски съвети“.
„Орбан играе дълга игра“, смята Петер Креко, директор на базирания в Будапеща Институт за политически капитал. Той обясни:
„Орбан чакаше Европа да разбере, че не е възможно да спечели войната в Украйна и че Киев трябва да направи отстъпки. (…) Сега той чувства, че времето му идва, защото умората от Украйна нараства в общественото мнение в много страни от ЕС.“
На теория има ядрен вариант на масата – такъв, който би извадил Унгария от политическите решения на ЕС – но страните смятат, че аварийният кабел е токсичен поради прецедента, който би довел до разединението и фрагментацията на ЕС. Засега европейските лидери изглежда възприемат обичайния си подход на угодничество на лошото момче на ЕС, за да се опитат да измислят компромис.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, чиято работа е да изковава споразумения между 27-те лидери, ръководи кротко, тихо преследването на компромис. Той пътува до Будапеща по-рано тази седмица за интензивна двучасова дискусия с Орбан. Въпреки че срещата не постигна незабавен пробив, беше полезно да се разберат опасенията на Орбан, твърди друг служител на ЕС.
Всичко опира до парите
Някои дипломати от ЕС тълкуват заплахите на Орбан като стратегия за увеличаване на натиска върху Европейската комисия, която задържа 13 милиарда евро от фондовете на ЕС за Унгария поради опасения, че страната не отговаря на стандартите на ЕС за върховенство на закона. Други обаче казаха, че е грешка да не се погледне отвъд тактиката за непосредствена транзакция. Орбан отдавна поставя под въпрос стратегията на ЕС за Украйна, но до голяма степен беше игнориран или представян като марионетка на руския президент Владимир Путин. Ето какво коментира втори високопоставен дипломат от ЕС:
„Гледахме го, изумени, но може би не отделихме достатъчно време, за да го изслушаме.“
Все по-често лидерът на партията Фидес е изолиран в Брюксел. Предишни миротворци като бившия германски канцлер Ангела Меркел или други съмишленици на Орбан от така наречената Вишеградска четворка – Словакия, Полша, Унгария и Чехия – вече ги няма. Очакваното завръщане на Доналд Туск в Полша, проевропейски и антируски лидер, само ще повиши статута на Орбан като самотен, непокорен противник.
„Няма вече кой да вразумява Орбан“, изтъква трети служител на ЕС. „Сега той подкопава ЕС отвътре.“
Пушките на масата
Докато разочарованието расте, ЕС претегля как да се справи с унгарските заплахи.
На теория Брюксел може да излезе с големите оръжия и да използва така наречената процедура на ЕС по член 7 срещу Унгария, използвана, когато се смята, че дадена страна е изложена на риск от нарушаване на основните ценности на блока. Процедурата понякога се нарича „ядрената опция“ на ЕС, тъй като предвижда най-сериозната политическа санкция, която блокът може да наложи на страна членка – спиране на правото на глас по решения на ЕС.
Заради тези широкообхватни последици има въздържание да се въведе този вариант срещу Унгария. Когато лидерите на ЕС въведоха „дипломатически санкции“ срещу Австрия през 2000 г., ден след като партията на австрийския крайнодесен лидер Йорг Хайдер влезе в коалицията, това имаше обратен ефект. Много австрийци бяха ядосани на намесата на ЕС и настроенията против ЕС скочиха. Санкциите бяха отменени по-късно същата година.
Сега има широко разпространено усещане в Брюксел, че член 7 може да предизвика подобна обратна реакция в Будапеща, подхранвайки популизма и в по-дългосрочен план дори потенциално да предизвика ефект на снежна топка, водещ до нежелано излизане на Унгария от блока.
Имайки предвид тези страхове, дипломатите удвояват усилията си да заобиколят унгарското вето.
Единият вариант е да се разделят 50 милиарда евро от 2024 г. до 2027 г. за Украйна на по-малки суми на годишна база, казаха трима служители. Но критиците предупреждават, че този вариант няма да постигне целта да предложи по-голяма предвидимост и сигурност на затруднените публични финанси на Украйна. Това също би изпратило лош политически сигнал: ако ЕС не може да поеме дългосрочен ангажимент към Украйна, тогава как може да поиска от САЩ да направят същото?
Същата дилема важи и за планираната военна помощ от ЕС. Страните от ЕС биха могли да използват двустранни споразумения, вместо структури на ЕС като Европейския механизъм за подпомагане на мира, за да изпратят военна помощ на Украйна – ефективно замразявайки Будапеща. И все пак това би означавало, че ЕС като такъв не играе роля в предоставянето на оръжия, признание за безсилие, което е трудно за преглъщане и наранява единството на ЕС спрямо Киев. Външният инистър на Литва Габриелиус Ландсбергис заяви пред „Politico““:
„Очевидно е, че нараства загрижеността относно политическата подкрепа на ЕС за Украйна. Първо това беше Унгария, сега повече страни се съмняват дали има път.“
Запитан за възраженията на Унгария, Руслан Стефанчук, председател на украинския парламент, също коментира въпроса пред изданието:
„Украйна отива в Европейския съюз и Украйна изпълни всички препоръки (…) Искам да се уверя, че всички държави-членки зачитат напредъка, който Украйна има и демонстрира.“
Дългата игра
Това оставя още една опция по подразбиране, и това е класика на ЕС: предаване на щафетата надолу и натискане на ключови решения относно политиката за Украйна до началото на следващата година. Освен Унгария, Берлин също се бори с последиците от върховния съд на Германия, който изтри 60 милиарда евро от фонд за климата – като по този начин създаде огромна дупка в бюджета си. Подобно забавяне би довело и до истории за разрушено единство на ЕС, каза друг дипломат от ЕС. Но „в реалния свят това не би било проблем, защото бюджетът на Украйна е наред до март 2024 г.“
Но за други печеленето на време е трудно. Европа се насочва към урните през юни следващата година, което затруднява вземането на чувствителни решения. „Приближаването до изборите няма да улесни нещата“, твърди вторият служител на ЕС, като същевременно подчерта, че бързите решения са ключови за Украйна.
„За Зеленски това е екзистенциално да поддържа морала на бойното поле.“
И двамата, както и друг служител, цитиран в тази история, получиха анонимност, за да говорят свободно. Брюксел все повече се притеснява и от дългата игра на Орбан.
Има постоянен поток от атаки, идващи от Будапеща срещу Брюксел, по въпроси, вариращи от демократичен дефицит до културни войни относно миграционната политика на ЕС. Последният пример е агресивна евроскептична рекламна кампания, включваща плакати, насочени към самата председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Плакатите показват фон дер Лайен до Александър Сорос, син на Джордж Сорос, председател на фондациите „Отворено общество“, с репликата:
„Нека не танцуваме на мелодията, която те подсвиркват!“
„Никой не се чувства комфортно предвид случващото се в Унгария“, каза комисарят по бюджета Йоханес Хан пред репортери в четвъртък. Той добави:
„Много е трудно за смилане предвид кампанията, която той води срещу ЕС и срещу президента. Когато пита народа си за много неща, той не пита, ако Съюзът е толкова по-лош от СССР, защо не си тръгва?“
Орбан обаче изглежда по-нетърпелив да отвлече ЕС отвътре, вместо да се оттегли от кораба, както направи Обединеното кралство. Все по-често той усеща, че вятърът го духа след неотдавнашните изборни резултати в Словакия и Нидерландия, където победителите са на един и същи хал с него, когато става въпрос за Украйна, миграцията или въпросите, свързани с пола.
Премиерът на Унгария побърза да поздрави победителя в изборите в Нидерландия, категорично анти-ЕС Герт Вилдерс, като каза, че „ветровете на промяната са тук“.
„Орбан играе дълга игра“, потвърди третият служител на ЕС.
„С Вилдерс, още един или двама крайнодесни лидери в Европа и потенциалното завръщане на Тръмп той скоро може да бъде по-малко изолиран, отколкото всички си мислим.“
