Прекратяването на огъня с посредничество на Русия в Нагорни Карабах беше подложено на сериозно напрежение в неделя, ден след като беше договорено, а Азербайджан и Армения се обвиняваха взаимно в сериозни нарушения и престъпления срещу цивилни, съобщава “Агенция Ройтерс”.
Прекратяването на огъня, постигнато след маратонските преговори в Москва, застъпени от президента Владимир Путин, трябваше да спре боевете, за да позволи на етническите арменски сили в Нагорни Карабах и азербайджанските сили да разменят затворници и мъртви военни.
Московските преговори бяха първият дипломатически контакт между двете страни, откакто на 27 септември избухнаха боеве за планинския анклав, убивайки стотици хора. Анклавът е международно признат като част от Азербайджан, но е населен и управляван от етнически арменци.
Двете страни се обвиниха взаимно в нарушаване на прекратяването на огъня почти веднага в събота, а Азербайджан създаде впечатление в публични коментари от висши служители, че така или иначе го вижда като кратко и временно пространство за вземане на въздух.
В неделя Азербайджан обвини Армения, че в ранните часове на сутринта обстрелва жилищен район в Гянджа, вторият по големина град, и е ударена жилищна сграда. Генералната прокуратура на Азербайджан заяви, че петима души са били убити и 28 са ранени при нападението, което според него е нарушило нормите на Женевската конвенция за защита на цивилното население.
Арменското министерство на отбраната нарече азербайджанските твърдения “абсолютна лъжа” и обвини Азербайджан, че продължава да обстрелва населени райони в Карабах, включително Степанакерт, най-големият град в региона.
Фотограф на Ройтерс в Гянджа хвана в кадър спасителни работници, които носят един мъртвец от руините на голяма жилищна сграда в неделя сутринта. Конструкцията беше почти изравнена. Багер разчистваше отломките. Сградите и автомобилите в непосредствена близост също бяха сериозно повредени. Ройтерс не можа да провери независимо твърденията на азербайджанците за броя на смъртните случаи.
Азербайджан обвини Армения, че също е предприела неуспешна ракетна атака срещу азерска водноелектрическа централа в Мингачевир. Етническите арменски сили в Карабах отрекоха твърдението.
Арайк Харатюнян, лидерът на етническите арменски сили в Нагорни Карабах, определи ситуацията като относително спокойна в неделя сутринта, но заяви, че не знае колко дълго ще продължи и че фронтовата линия остава напрегната. Той обвини азербайджанските сили в опит за неуспешно овладяване на град Хадрут и каза, че процесът на размяна на затворници между двете страни е трябвало да започне в неделя, но не е ясно дали и кога ще се случи това.
Подновените боеве в десетилетния конфликт породиха опасения от по-широк военен конфликт в Турция, близък съюзник на Азербайджан, и Русия, която има пакт за отбрана с Армения.
Сблъсъците също засилиха загрижеността за сигурността на тръбопроводите, които пренасят азерски нефт и газ до Европа. Боевете са най-тежките от войната през 1991-1994 г., в която загиват около 30 000 души и завършват с прекратяване на огъня, а този пакт е нарушаван многократно.
