Днес природозащитниците в немския град Аугсбург отбелязаха 234 дни откакто за първи път се застъпиха за любовта си към природата и основаха първия „климатичен протестен лагер“ в град в Германия. Още от 1 юли 2020 година шатрите им са разположени отдясната страна на общината в центъра и са доста трудни за пропускане – с десетки табели, знамена и цветни надписи, описващи екологичните проблеми в града, региона и страната като цяло.
Отдалеч разпознах младите активисти там – с предпазни маски и пристъпващи от крак на крак, за да преборят студа. Задължителното носене на маски в центъра на града изглеждаше като да беше сред най-малките им проблеми. Протестиращите, които бяха на смяна, когато минах оттам през октомври, бяха на крехката възраст от 15-16 години. Те бяха само шепа от тийнейджърите в Германия вдъхновени от призивите на Грета Тунберг за по-висока загриженост към природата.
„Преди две години започнах да чета много по темата и се паникьосах“, сподели Яника. „След това се включих в местния клуб Петъци за Бъдеще, създаден по модел на Грета, и се поуспокоих.“
За да успее за смяната си в лагера, ученичката бе дошла директно от училище и планираше да пише домашните си в някоя от шатрите. Работещите протестиращи признаха, че си взимали отпуска, за да са част от дейностите на лагера. За да не бъдат съборени шатрите им, от кметството бяха решили, че трябва да има поне двама души в лагера във всеки един момент и протестиращите съвестно спазваха това – когато имаше порои, когато валеше сняг на парцали и когато температурите смразяваха духа дори на най-пламенните природозащитници. Активистите не се отказаха даже когато в региона им бяха въведени най-строгите противоепидемични мерки.
Само дни след първоначалния ми разговор с протестиращите в онзи мразовит октомври, в България „Отровното трио“ взеха решение да преосмислят стратегията си за свалянето на правителството. С това протестите бяха поставени на пауза под предлог, че са заплаха за здравето на гражданите. Поради приблизително еднаквата продължителност на двата протеста, не можех да не направя паралел между тях.
От една страна ми се струваше, че германците бяха по-мотивирани защото каузата им бе с по-голям мащаб – необратимите последствия от човешката намеса в природата – но от друга страна не можех да се отърся от чувството, че има ли желание, има и начин. Чудех се дали желанието на българите не бе достатъчно силно или просто психиката на германците бе несломима. Може би именно чистотата и идеализмът на младите германци бе причината протестите им да продължават и до днес.
От разговорите си с Яника, Алекс, Лара, Емил и Антон научих, че основните искания на лагерниците били четири. Първото било общината да се придържа към бюджета си относно въглеродния двуокис. В тази връзка се искало прозрачност относно това колко СО2 е планирано да се отдели от града. Ако през годината вредният газ бил повече от планираното количество, общината трябвала да аргументира това.
Второто искане на природозащитниците било градът им да започне енергийния си преход, с което да обяви забрана на въглищата след 2025 година, както и да изгради по-бързо необходимите инфраструктури за производство на слънчева енергия. Третото им искане било общината да спре да подкрепя промените в закона за въглищата, а последното – общината да промотира придвижването с колела.
Тези им искания стоят изписани на плакат на входа на протестния лагер и до днес. Дъждовете и снеговете не са изтрили думите им. В допълнение към тях са окачили и табели, насочващи към екологични проблеми из цяла Германия – от изсичането на вековната гора в Даненрьод до рушенето на цели селища край мината Гарзвейлер. Протестиращите в Аугсбург са решени да запознаят съгражданите си с природните заплахи из страната и в последните 234 дни са успели да привлекат съмишленици от цяла Германия, които от своя страна са създали протестни лагери в техните градове. Към момента в страната има десетки лагери по същия модел, които ежедневно доказват устойчивостта си на зимните температури.
