Пристигам, София, ще те възпея!
Не се сърди, все още ми е драма.
Но вярвам, планината ще се слее
с морето, запознаят ли се двамата.
Пристигам, моля те, не ме кори!
Аз идвам от широките простори
с вълните морски, с пясъка дори,
в очакване да ме приемеш горе.
Пристигам от красиво място аз,
където чайки с вятъра играят.
Не е далечен пътят до Бургас,
ако поискаш, ще ме опознаеш.
През лятото ще ми гостуваш вече,
а зимата при тебе ще се сгуша.
Така различни сме, но не обречени –
за мен допълват се вода и суша.
Пристигам не за винаги, прощавай!
Щом вечерта сама утихнеш в мрака,
аз ще те мисля, ти не ме забравяй!
Знай, че морето лятото те чака.
