Случка, която е част от истинска история:
„Живял много жесток крал, който отглеждал десет полудиви кучета, на които хвърлял всеки противопоставил му се или пък провинил се.
Най-верният слуга 30 години му служил вярно. Вече възрастен, нещо не се понравил на краля-господар, който веднъж обявил:
– Утре те хвърлям на кучетата!
Слугата го помолил да отложи десет дена, за да наблюдава и да се грижи за кучетата. Кралят го изгледал навъсено:
– Добре, но това няма да отмени заповедта ми.
Така слугата се преместил при кучетата като пуснал пазача да си почива, а той изцяло поел грижата за тях. Десет дни слугата освен, че ги хранил, започнал да ги къпе, ресал ги като целият ден им го посвещавал и не се отделял от тях.
Десетте дена минали, кралят наредил да вържат слугата, застанал на обичайното си място да наблюдава и заповядал да го хвърлят на кучетата.
Щом хвърлили слугата, който бил вързан да не бяга, кучета го наобиколили и започнали радостно да го ближат. Колкото ѝ да се опитвали кралят и пазачът на кучетата да ги насъскват срещу слугата, те продължавали да му се радват и да го ближат.
Ядосан от гледката, кралят се обърнал към слугата си:
– Какво им направи та от зли станаха милостиви?
– Служих им вярно само десет дена и те го оцениха. На теб вярно служих 30 години и ти не го оцени.“
Това е един от хилядите примери за признателността на кучето и злобата на човек.
Много пъти съм казвал, че помагайки веднъж на куче ще ти е благодарно цял живот. Помагайки на човек – постоянно ще ти завижда как така ти помагаш и дали помагайки не го използваш по някакъв непонятен за него начин.
Ако можех свободно да разговарям с животните, по никакъв начин, за нищо на света, не бих говорил с хората.
