Време е за нов сблъсък, пише „Politico“. Европейските лидери се подготвят за поредната конфронтация с буйния унгарски министър-председател Виктор Орбан, когато се съберат в Брюксел по-късно тази седмица, за да обсъдят спасителния пакет от 50 млрд. евро за Украйна. Пакетът от критично важни помощи за Украйна, който е подкрепен от всички лидери на ЕС с изключение на Орбан, е само последният от дългия списък със спорове между Европейския съюз и Унгария.
В случай, че не сте успели да проследите, „Politico“ разгледа някои от най-големите проблеми в отношенията на Будапеща с Брюксел, уточнява изданието.
Бромансът с Путин
Голяма част от търканията между Унгария и останалата част от блока произтичат от близостта на Орбан с Владимир Путин, която унгарският премиер не полага усилия да скрие. Докато Украйна бе вкопчена в изтощителна контраофанзива през октомври миналата година, Орбан не се съобрази с консенсуса на ЕС, като пътува до Пекин за среща с руския президент.
Дипломати от ЕС заявиха, че напразно са се опитали да спрат унгарския лидер да се появи на срещата на Инициативата за пояс и път (BRI) и да застане до Путин. По време на срещата им Орбан каза на Путин следното:
„Унгария никога не се е стремяла да се конфронтира с Русия. По-скоро е вярно обратното: Унгария винаги е преследвала целта за изграждане и разширяване на най-добрата комуникация.“
Срещата завърши с ръкостискане между Орбан и Путин пред камерите – публична проява на приятелство, която предизвика ярост в други европейски столици, тъй като беше възприета като подкопаване на единната подкрепа на блока за Украйна.
Санкции срещу Русия
Дружбата на Орбан с Путин не е само за показ: Страната му също така има дълбоки икономически връзки с Москва, особено в енергийния сектор. Затова не е чудно, че Унгария се бави на всяка крачка при преговорите за различните кръгове санкции, които ЕС прилага срещу Русия, откакто Кремъл започна пълномащабната си инвазия в Украйна през февруари 2022 г.
Ако последният пакет от санкции на ЕС срещу Русия, приет през декември, не включва ограничения върху ядрената енергетика, това се дължи най-вече на противопоставянето на Будапеща на подобен ход. А Орбан заяви, че ще наложи вето на санкциите срещу руския ядрен сектор, тъй като страната му разчита на атомно гориво от Русия и дори разширява единствената си атомна електроцентрала с помощта на държавната компания за ядрена енергия на Москва, Росатом.
Тъй като в момента страните от ЕС преговарят по 13-ия пакет от санкции, за който се говори, че ще включва и санкции върху алуминия, унгарските власти отново предупредиха, че смятат ядрения сектор за червена линия.
„Унгария няма да подкрепи такива санкции“, ако в тях бъде включена ядрената енергетика, заяви миналата седмица министърът на външните работи Пеер Сиярто.
Кандидатурата на Швеция за членство в НАТО
Освен че блокира редица досиета на ЕС, Унгария е и единственият член на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), който все още не е одобрил кандидатурата на Швеция за присъединяване към военния съюз.
Орбан официално подкрепи кандидатурата на Швеция, която трябва да бъде утвърдена от унгарския парламент. Предполага се, че гласуването ще бъде формално: Управляващата дясна партия „Фидес“ разполага с комфортно мнозинство в унгарското Народно събрание, а Орбан заяви, че гласуването ще се състои „при първа възможност“. Но Ласло Кьовер, председател на унгарския парламент и близък съюзник на Орбан, не бърза да включи гласуването в дневния ред на залата.
Миналата седмица Кьовер намекна, че няма да поиска извънредна парламентарна сесия преди парламентът да се събере отново за пролетната си сесия, която е чак на 26 февруари. Пред местни медии Кьовер заяви:
„Не смятам, че има някаква спешност, и не мисля, че има някаква извънредна ситуация.“
Успоредно с това Орбан поиска среща с шведския министър-председател Улф Кристерсон, за да „обмени мнения по всички въпроси от общ интерес, включително … бъдещото ни сътрудничество в областта на сигурността и отбраната като съюзници и партньори“. Двамата лидери биха могли да се срещнат в рамките на европейската среща на върха тази седмица – но бавното решение на Унгария да даде зелена светлина на присъединяването на Швеция към военния блок вече предизвика критики от страна на други държави – членки на ЕС.
Израелски заселници
Унгария е една от страните от ЕС, които задържат европейските санкции срещу екстремистките израелски заселници, като например забрана за издаване на визи за пътуване до Европа, на фона на вълната от насилие на Западния бряг след атаките на Хамас на 7 октомври.
Първоначално идеята за санкции беше предложена през декември от висшия дипломат на ЕС Жозеп Борел. Страните членки обаче са дълбоко разделени по темата. Унгария, заедно с Австрия и Чешката република, е сред най-верните съюзници на Израел в рамките на блока. Санкциите срещу екстремистките заселници едва ли ще се появят скоро, заявиха двама дипломати от ЕС, въпреки че САЩ вече обявиха забрана за издаване на визи за екстремистки израелски заселници през декември. Ето какво коментира един от дипломатите, на които бе предоставена анонимност, за да говорят свободно:
„Едва ли някой може да ги обвини, че са антиизраелски настроени.“
Военна помощ за Украйна
Будапеща има „отдавнашна позиция“, съгласно която „Унгария не доставя оръжие на Украйна“, е заявил посланикът на Унгария в ЕС пред колегите си по време на среща миналата сряда, според дипломат от ЕС. А от дълго време Унгария протака решението си за осмия транш от военната помощ за Украйна – около 500 млн. евро за частично възстановяване на оръжията, предоставени на Киев чрез Европейския механизъм за мир – извънбюджетен фонд на ЕС. Миналата седмица обаче Унгария смекчи позицията си относно създаването на Фонд за подпомагане на Украйна за изпращане на оръжия на Украйна – специален инструмент в рамките на Европейския фонд за мир. Надеждите са, че това означава, че скоро може да бъде договорено ново допълване на фонда с 5 млрд. евро за военна помощ за Украйна.
Свобода на медиите
Унгария беше сред най-яростните противници на новия правилник на ЕС, целящ да защити свободата на медиите. Унгария, където партията на Орбан „Фидес“ контролира 80 % от медиите в страната по данни на „Репортери без граници“, е сред основните цели на предстоящия регламент, който има за цел да осигури независимостта на медиите срещу политически натиск. Новите правила не предвиждат глоби за страните, които не ги спазват. Заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова обаче заяви, че може да има „високи санкции“ за страните членки, които не ги спазват, като намекна, че изпълнителният орган на ЕС може да ги изправи пред Съда на ЕС чрез т.нар. процедура за нарушение – съдебно производство, което Комисията може да започне срещу страни, които не спазват правото на ЕС. Новите правила бяха одобрени от институциите на ЕС и ще влязат в сила изцяло през 2025 г.
Правова държава
Предизвикателството на Орбан срещу ЕС не се ограничава само до Украйна – премиерът, който е на власт от 2010 г., е въвлечен и в дългогодишен спор с Брюксел относно върховенството на закона в Унгария. През декември 2022 г. Европейската комисия замрази около 22 млрд. евро от кохезионните фондове на ЕС, предназначени за Унгария. От тях 10,2 млрд. евро бяха освободени през декември миналата година, когато изпълнителният орган на ЕС прецени, че Будапеща е осъществила някои от съдебните реформи, които беше поставила като предварително условие за освобождаване на парите. Около 11,7 млрд. евро обаче остават замразени поради опасенията на Брюксел за отстъпление от демокрацията и върховенството на закона в страната. Това включва въпроси, свързани с възлагането на обществени поръчки, ограничения на академичните свободи, „закон за закрила на детето“, който широко се разглежда като хомофобски, и третирането на кандидатите за убежище.
Скандалът около т.нар. закон за закрила на детето прерасна в съдебно дело, тъй като 15 държави членки и Европейският парламент се присъединиха към иска, заведен от Комисията срещу Унгария пред Съда на Европейския съюз, с мотива, че регламентът е в нарушение на ценностите на ЕС. Освен това Унгария очаква да получи достъп до безвъзмездни средства и евтини заеми в размер на 10,4 млрд. евро от фонда на ЕС за възстановяване след пандемията, за което ще трябва да приложи редица антикорупционни мерки.
Спор за зърното
Заедно с Полша и Словакия през септември миналата година Унгария се разбунтува срещу решението на Комисията да премахне ограниченията върху вноса на зърно от опустошената от войната Украйна. Трите държави, които граничат с Украйна, тогава заявиха, че решението на ЕС застрашава препитанието на техните земеделски производители, които са изправени пред внезапен приток на по-евтини украински продукти. Ето какво написа тогава Орбан в X, бившия Twitter:
„Украински селскостопански продукти, предназначени за #Африка, заливат централноевропейските пазари.“
Премиерът добави:
„Бюрократите в Брюксел отново си затварят очите за проблемите на европейските фермери, затова Унгария, Полша и Словакия удължават забраната за украински внос на национална основа.“
Оттогава Будапеща запазва позицията си, въпреки че е подложена на натиск както от страна на Комисията, така и от страна на Украйна – която е завела дело в Световната търговска организация – да отмени забраната.
Помощ за Украйна
Това е най-горещият спорен въпрос в списъка – и този, който лидерите на ЕС се надяват да решат по-късно тази седмица. На последната среща на върха на ЕС през декември Орбан наложи вето на пакет от 50 млрд. евро, предназначен да осигури на Украйна финансова помощ през следващите четири години. Пакетът изискваше единодушна подкрепа от страна на лидерите на ЕС, а Орбан беше единственият, който се противопостави на него. Оттогава насам унгарският силов лидер води безмилостна война с останалите членове на блока, за да издейства възможно най-много отстъпки в замяна на подкрепата си.
Унгария предложи няколко варианта, всички от които на практика ще дадат на Орбан правото да блокира финансирането на Украйна от ЕС на по-късен етап – възможност, която е изключена за други държави от ЕС. В навечерието на срещата на европейските лидери тази седмица се предлагат няколко компромисни варианта. Сред тях е предложението на Комисията за създаване на „аварийна спирачка“, която да позволи на всяка държава, противопоставяща се на финансирането на Украйна, да забави плащанията и да отложи обсъжданията на срещата на върха на лидерите на ЕС.
Засега не е ясно кои варианти ще предпочетат лидерите. Но те биха могли да решат да играят твърдо.
Друга възможност, която набира скорост сред дипломатите в Брюксел, на които им е дошло до гуша от Унгария, е да прибягнат до член 7 от Договора за Европейския съюз – взривоопасна мярка, която би позволила спирането на правото на Орбан да гласува по решения на ЕС.
[…] като някои лидери убедиха единствения противник – унгарския премиер Виктор Орбан да отмени ветото си, пише […]