Въпреки, че неотдавна влезнахме в 21-ви век, в българското обществено пространство по отношение на бойните изкуства и особено въоръжената самозащита, битуват представи от 80-те години на миналия век. Във видеата от плейлистата долу коментирам защо голяма част от иначе нелошите техники на самозащита срещу нож, които може да видите, няма да сработят по начина, по който ги тренирате.
Първият основен проблем, който срещаме, е проблемът на дистанцията. Обикновено се предполага, че човекът отсреща ще дойде твърде близо до нас, където има телесни цели и така ще попадне в обсега на ръцете ми, където мога да го ударя, или да му манипулирам ръката. Това не е така, защото дълго преди аз да имам някаква възможност да го удрям, той има цели, по които да работи. Обикновено се пропуска, че порезно или прободно нараняване на крайниците може да е смъртоносно, ако нарани артерия, както и осакатяващо, според сухожилията, които достигне.
Вторият много голям проблем е проблемът на ъгъла на атака. Дори аз да знам по някаква причина, че ще бъда атакуван например в долната част на корема, всъщност това може да се случи по повече от един начин и мога да остана разочарован.
Проблем номер три е проблемът на свободната ръка. Забравяме, че човекът отсреща има две ръце, които може да ползва по повече от един начини.
Проблем номер четири е проблемът на глупавия опонент. Постоянно се предполага, че човекът отсреща е по-неспособен от нас, поради което ще е твърде лесно да бъде ударен, докато всъщност той може да се пази. Другото, което може да прави, е да ползва финтове.
Моля, имайте предвид тези четири основни проблема в тренировките си.
