Преди няколко дни в политическото пространство се появи нов политически субект – „Продължаваме промяната“. По-скоро това ще е етикетът, който ще използват двамата бивши министри Кирил Петков и Асен Василев от предходния служебен кабинет. Етикетът „Продължаваме промяната“ отразява символното поле, в което ще се позиционират новите политически играчи, а то е – промяна в смисъла на повече почтеност в политика и разправа с непочтените.
В подкрепа на това символно равнище е и декларацията за почтеност, която ще трябва да подпишат всички лица, които искат да участват в новия политически проект. Символното поле на изразителите на промяната доминира, а полето на политическите ценности остава празно и объркващо – лицата на новата промяна декларираха, че тя няма да е съюз между хора с леви или десни убеждения, а съюз на почтеността и че с десни политики ще се постигат леви цели.
Символичното натоварване – „Продължаваме промяната“ към повече почтеност умъртвява смисъла на политическото – дебатът за политическите ценности е заменен от почтеността, която е изходната точка въз основа, на която сме поканени да направим политически избор. Почтеността в политиката е от значение, но от не по-малко значение са и политическите ценности.
Няма дясно, няма ляво, няма социалдемокрация, няма либерални ценности, когато няма нищо в полето на политическото тогава има почтеност, и тогава също така има за „кого“ да се гласува, но няма за „какво“. Случаят с партия „Има такъв народ“ беше сходен.
„Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“ имат и други сходни възгледи за това какво трябва да се прави на политическата сцена – данъците, според двата политически субекта, не трябва да се пипат, защото те са магнитът за привличане на инвестиции. Политическото предложение на новите „нови“ онагледено във верига изглежда така: ниски данъци – инвестиции – благоденствие и почтеност. Само, че зад възгледите и на двата проекта на промяната отвъд символното равнище е скрита реалността на неолибералния път, който те са готови да извървят докрай.
Неолиберализмът се характеризира със свръхикономическа свобода, която се предоставя от държавата на бизнеса в името на меркантилната цел печалба, като няма никакво значение каква вреда се нанася на територията на националната държава и на нейното население. „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев са новият пътешественик по неолибералния път, в който държавата отсъства като регулатор на социалните конфликти. Това е другото значение на думата „инвестиции“, а думата „почтеност“ замъглява тази реалност.
В и извън символното поле на новата промяна – няма политически ценности, а има почтеност; няма промяна, но има продължение и то е в същата неолиберална посока, в която се движи и политическа партия ГЕРБ и към която принадлежи и другата „промяна“ – партия „Има такъв народ“.
Пътят на неолиберализма е път, в който отсъства политиката и политиците, а присъстват различни етикети, остро прокламирани чрез различните средства на пропагандата, която спазва модната тенденция на публичността, а зад тях е намира „минималната държава“ на Милтън Фридман. Днес на мода са некорумпираните, почтени „политици“, които акумулират подкрепа не заради ценностите, които защитават, а заради личните се качества на „чистота“, които имат претенциите, че притежават.
Книгата на Виктор Пелевин „Поколението Пи“ завършва с интересен антиутопичен разказ, който предсказва настъпващите промени в света, в който живеем. Това е свят на високи технологии, свят, в който информацията се разпространява бързо и достига до всеки, и може да атакува всеки като улавя модните тенденции на публично говорене, които се предпочитат от обществото. Днешната мода се изразява в думите – „почтеност“, „честност“ и новите политически елити вървят по този път на публично говорене, но успоредно с това завиват и към пътя на неолибералната патология. И по двата пътя няма политика, няма идеология, няма ценности, а има икономика и бизнес, бизнес – който се чувства по-добре при отсъствието на политика, която да преследва общностни цели, а не частни.
В „Купеното време. Отложената криза на демократичния капитализъм“ Волфганг Щреек дефинира безалтернативното следване на логиката „пазар“ (ниските данъци, инвестициите) като новия вид тоталитаризъм, чрез който се отрича всяка алтернатива на пазарния капитализъм – тоталитарните режими се характеризират с това, че отхвърлят всякакъв вид алтернативна политика. А този нов вид символно насилие, с което се отхвърля всякаква алтернатива на демократичния капитализъм се упражнява от политици, които на Запад ходят с колело, автобус или метро на работа, а в България е достатъчно тези този вид политици да идват от Запад, но не е задължително – едно обещание за почтеност и разправа с предишните управляващи също може да е ефективно.
Продължаваме по неолибералния път, за да продължим „промяната“.
Източник: Станислав Тодоров
