Повечето автори дефинират популизма като апел към народа, който разделя обществото на два антагонистични лагера – „чистите“ хора срещу корумпирания политически елит. Един от тях например е Маргарет Канован.
Според една статия на Ленка Бустикова и Петра Гуасти технократичният популизъм е недоучена форма на популизма. Според авторите технократичният популизъм е „тънка идеология“ и предлага идеологията на икономическата ефективност и технократичните решения, като отхвърля традиционните политически партии отляво и отдясно, и обещава политически експертни решения, които ще бъдат от полза за „обикновените“ хора.
Технократичният популизъм не е правилото от ефективните технократи, а стратегия за делегитимиране на традиционните политически партии и гражданското общество. Това е антиплуралистична идеология, която използва претекста на технократичната експертиза, за да управлява в името на народа. (Bustikova, Lenka & Guasti, Petra, 2018).
Други автори определят телекрацията като аполитична система, в която политиката е заменена от техника, с която популисти „техниците“ прагматично разпределят и администрират обществените ресурси по начин, по който са управлявали личния си бизнес.
Провалът на магическия призив на класическия популизъм – народът срещу елита, изразен в липсата на компетентност, визия за бъдещето, които не присъстват в „тънката идеология“ /например Кас Муде определя популизма като „тънка“ идеология, която е антитеза на „плътната“ идеология/ създава почва за появата на технократичния популизъм, чиято задача е да компенсира тези липси.
Технократите са компенсаторен механизъм, който компенсира разликата в компетентността на класическите популисти. Празнотите в класическия популизъм – липсата на управленски опит, експертиза, еднообразни послания се запълват от технокрацията, която дава на обществото това, което е било в липса в условията на доминация на разделението елит/народ.
Въз основа на изложения теоретичен преглед върху технокрацията, на пръв поглед изглежда, че тя е нещо коренно различни от популзима, но това не е напълно така, защото съществуват и редица сходства. Както казва Мюлер технокрацията и популизмът са „огледални образи“, защото „технокрацията поддържа тезата, че има само едно правилно политическо решение, a популизмът твърди, че има само една автентична воля на хората, насочена към общото благо“.
Популизмът е действие в отговор на технокрацията – когато политиците са в ролята на тесни експерти в конкретна област, прекомерната технократичност отдалечава политиката от обществото, това отваря вратата за по-достъпните популистки послания, а технокрацията е действие в отговор на популизма – разочарованото общество от „тънката идеология“ на народа срещу елита отново насочва погледа на обществото към технокрацията.
От класически популизъм към текнократичен популизъм
В момента политическата система в България се намира в състояние на преход от класически популизъм към технократичен популизъм. На предходните парламентарни избори политическа партия „Има такъв народ“ получи сериозна доза електорална подкрепа от избирателите, но въпреки това не се състави правителство с нейното участие.
Основната риторика на партията бе популистка – народът срещу елита. Тя бе такава не само в предизборните кампании за изминалите два избора, такава бе и предпартийната риторика на „Шоуто на Слави“, такава е реторика в инициирания от Шоуто референдум през 2016 г.
Последните социологически проучвания показват ерозия на подкрепата за разделението елит/народ, в резултат на невъзможността за създаване на правителство в последните два последователни парламента, в които политическа партия „Има такъв народ“ имаше ключово присъствие.
След настъпващата ерозия на доверието в „Има такъв народ“ на политическата сцена се появи нов политически проект – „Продължаваме промяната“. Новото е творение на двама министри от предходният служебен кабинет – Кирил Петков и Асен Василев. В този кабинет двамата нови политически играчи са министрите, върху които все по-често попадаше общественото око, не само заради ролята на експерта, но и заради предишните си лични успехи в бизнеса. Освен това те получават образованието си на Запад, и не на последно място – и заради умората у обществото от класическият популизъм на Трифонов и компания. Започващото износване на популизма на „Има такъв народ“ събуди потребността у обществото да види нещо различно. Те просто го предложиха. Технократичният популизъм и в нашия случай е невъзможен без наличието на класическия популизъм.
Новият проект „Продължаваме промяната“ избягва политическите ценности – ляво дясно, т.е не се позиционира ценностно. Няма нито леви, нито десни възгледи, а създателите му призовават за коалиция на почтеността в политиката. Когато има отстъпление на политическите ценности ляво/дясно, а политическите партии, които претендират да представляват тези ценности са в упадък, а обществото е разочаровано от неспособността на класическият популизъм („Има такъв народ“), тогава на политическата сцена се появява технократичният популизъм.
Технократичният популизъм в български еквивалент обещава да управлява общността така добре, както досега – неговите представители са управлявали частни бизнеси – Кирил Петков и Асен Василев идват от бизнес средите. Други аргумент в тази посока е изявлението на Асен Василев, че в избирателните листи на проекта „Продължаваме промяна“ ще участват предимно хора от успешния бизнес, които нямат нищо общо с политиката, а собственик на куриерска фирма обяви, че излиза от бизнеса си, за да влезе в политическия проект на Петков и Василев.
Нашите технократични популисти изхвърлят политическите ценности ляво-дясно на една страна и приоритизират идеологията на икономиката, която е присъща на частния бизнес. Като всички технократи те са готови да заменят политиката с техника на автоматично администриране на обществените ресурси и процеси – същото се случваше в периода, в който бяха министри- „оттам спряхме теч от милиони и ги пренасочихме тук“…. т.н. Бустикова и Гуасти не грешат, че „технократичният популизъм стратегически използва привлекателността на технократичната компетентност и оръжието на числата, за да предаде популистко послание.“
Призивът за коалиция на почтеността, а не между леви или десни формации, е технократски популизъм, който освобождава обществото от очакванията за визия и дебат в полето на политическите ценности. Технократският популизъм също така е аполитичен и е заплаха за представителната система, защото вместо възможността за редуването на леви и десни правителства предлага икономика на аритметичното пресмятане, което формира гражданска апатия към ценностите на либералната демокрация. На мястото на гражданската взискателност се настанява „сляпата“ вяра в прагматизма на бизнес лидерите. Десните политики по-често преследват идеала на либерализма за лична свобода, левите – демократичният идеал за равенството в икономическия смисъл на думата, а технократите популисти предлагат да забравим за политиката в този контекст или направо да я забраним и нейно место да разположим бизнес прагматизъм.
От тази гледна точка технократичният популизъм наистина е опасен за представителната система, защото вместо представителство на различните социални интереси и конструирането на дебат около ценностите на либералната демокрация предлага бизнес решения в политиката, които са неприложими на ниво политическа общност.
Изводи
Настоящият политически пейзаж в България може да бъде описан чрез мисълта, направена от Вивиен Шмит в книгата й от 2006г. – „Демокрацията в Европа“, в която тя определя нарастващото напрежение в популизма, като „политици без политика“, а технокрацията е определена като „политика без политици“. Пътят от политиците без политици до политиката бе политици е пътят от класическия популизма към технократичния популизъм. Г-н Трифонов много отпреди появата на партия „Има такъв народ“ е антисистемен политик, а основателите на „Продължаваме промяната“ от отдавна са експерти, а сега са просто технократи, защото се занимават с политика, като отказват да приемат каквито и да е политически ценности, а това е политика без политици.
Източник: Станислав Тодоров
