Неотдавнашното смъртоносно земетресение в Турция и Сирия, което причини щети за милиарди долари, увеличи перспективите за завръщане на отбягвания президент на Сирия в арабското общество. Въпреки това обаче засега изглежда малко вероятно това да даде тласък за мащабно възстановяване на опустошената от войната страна, пише „APNews“.
Днес, когато конфликтът в Сирия навлиза в 13-ата си година, правителството на президента Башар Асад все още отказва да направи отстъпки на вътрешните си противници, отхвърляйки дългогодишните искания на САЩ и техните съюзници. Ето защо политическото решение на тази криза остава трудно постижимо. Богатите на петрол арабски държави от Персийския залив полагат много усилия за нормализиране на отношенията си с правителството на Асад, но според анализатори продължаващата политическа „парализа“ вероятно ги възпира да инвестират в Сирия милиарди долари за възстановяване на нормалния ритъм на живот.
Земетресението от 6 февруари, което засегна тежко Турция и Сирия и отне живота на над 50 000 души, включително около 6000 души в Сирия, задълбочи разрушенията, причинени от 12-годишния конфликт в Сирия, в който са загинали близо половин милион души. В първоначалната си оценка, извършена след земетресението, Световната банка изчисли, че бедствието е причинило материални щети на стойност около 5,1 млрд. долара както в правителствената, така и в бунтовническата част на страната. През 2016 г. банката оцени загубите, включително икономическите и физическите щети през първите четири години на войната на около 226 млрд. долара, което е около четири пъти повече от брутния вътрешен продукт на Сирия през 2010 г.
След като през последните няколко години балансът на силите, които властват в страната, се промени в полза на Асад, правителството успя да възстанови малки части от страната с помощта на своите съюзници. Сред тях са част от вековния пазар в северния град Алепо и някои исторически джамии в Алепо и централния град Хомс. Въпреки това цели градове, селища и села остават в руини, а конфликтът продължава да нанася трайни щети на електрическата, транспортната и здравната система на страната. Земетресението влоши ситуацията.
Международните медицински и хуманитарни агенции се опасяват от опасни епидемии от силно заразни болести, тъй като разрушените водни и канализационни системи в страната бяха допълнително повредени от земетресението. Ръководителят на Червения кръст на местно ниво заяви наскоро, че възстановяването на инфраструктурата трябва да бъде приоритет. Въпреки това земетресението и скорошното сближаване между регионалните сили Иран и Саудитска Арабия, които от 2011 г. насам подкрепят съперничещи си групировки в сирийския конфликт, може да се окажат повратна точка в политическата съдба на Дамаск.
Повече от десетилетие след като 22-членната Арабска лига прекрати членството на Сирия заради бруталните му репресии срещу протестиращи, а по-късно и срещу цивилни граждани по време на войната, Асад изглежда е готов да се завърне на политическата сцена в арабския свят. Международното съчувствие след земетресението изглежда е ускорило регионалното сближаване, което се подготвяше от години.
Преди трагедията Обединените арабски емирства вече бяха възстановили връзките си с Дамаск, а Сирия беше увеличила контактите си с Турция, която е основен поддръжник на опозицията. След бедствието арабски държави, които преди това бяха враждебно настроени, като Саудитска Арабия, заедно с традиционните поддръжници на Асад – Русия и Иран, предоставиха помощ на частта от Сирия, контролирана от правителството. Ключови съюзници на Вашингтон също започнаха да възстановяват или укрепват дипломатическите си връзки със сирийското правителство. Представители на ООН се надяват, че земетресението ще накара страните в конфликта да се върнат на масата за преговори, след като щетите от него задълбочиха разрушенията, нанесени от войната.
