Руският президент Владимир Путин успя да направи неочакваното за малко по-малко от седмица: преобърна социалния договор, който го държеше на власт повече от две десетилетия, пише „CNN“.
Сделката на Путин с руския електорат отдавна беше, че те ще стоят настрана от политиката и той ще гарантира минимална стабилност – което изглеждаше сделката, която се предлагаше, когато Путин започна пълномащабната си инвазия в Украйна на 24 февруари. По онова време Путин внимателно подчерта, че военното нападение – евфемистично наричано „специална военна операция“ – ще се води само от военни професионалисти. Това беше измислица и тази, която позволи на много руснаци да бъдат приспивани в чувството за нормалност, живеейки живота си в Москва или Санкт Петербург, безразлични към ужасяващата касапница в Украйна.
„Частичната мобилизация“, обявена миналата седмица от лидера на Кремъл, внезапно сложи край на това и страхът сега гърчи руската политика. Дългите опашки от коли на границите на Русия с Финландия, Грузия и Монголия показват, че хиляди руски мъже, годни за военна служба, „гласуват“ бягайки с краката си. Избухват протести в районите на етническите малцинства. А военните служби се палят – и наборчик е застрелян.
В момента се носят слухове, че руското правителство може да се готви да затвори границите на страната, за да попречи на мъжете на военна възраст да я напуснат изцяло или да обяви някаква форма на военно положение. Отричанията на Кремъл не бяха успокоителни.
„Не знам нищо за това“, заяви прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери, попитан за възможно затваряне на граници.
„Все още няма решения по този въпрос.“
Путин изгради властта си в Русия, като се позиционира като противоположност на бившия лидер Борис Елцин, който ръководеше хаотичния постсъветски преход на Русия през 90-те години. Но днес сцените на разгневени тълпи, изправящи се срещу официални лица и сбиващи се с местната полиция заради набора на съпрузи и синове, изглеждат много като ретроспекция към онова десетилетие.
Същото важи и за сцените, появяващи се в руските телеграм канали и други социални медии. Някои изглежда показват, че руски наборници получават новини, че ще бъдат изпратени на фронта с оскъдно обучение. Едно широко разпространено видео показва жена във военна униформа, която казва на новобранците, че трябва да си осигурят свой собствен основен комплект, от спални чували до турникети.
„Попитайте приятелки, съпруги, майки за дамски превръзки, най-евтините дамски превръзки плюс най-евтините тампони“, казва тя в непотвърденото видео и обяснява:
„Знаете ли за какво са тампоните? Огнестрелна рана, запушваш я, почва да се подува и крепи стените. Хора, знам това от Чечня.“
Първата война в Чечня от 1994 до 1996 г. завърши с унизително поражение за Руската федерация. Тя разкри както корупцията в редиците, така и краха на военната мощ на Русия. Путин дойде на власт по време на втората чеченска война, започнала през 1999 г. В тази война Кремъл беше много по-внимателен при контролирането на медиите, помагайки на Путин да създаде аура на компетентност и твърдост.
Но изображенията на мъртви и пленени руски войници и унищожена техника в Украйна днес предлагат силни визуални паралели с катастрофалната първа чеченска война, когато фотографите заснеха изображения на изплашени и зле екипирани наборници в чеченски плен.
Путин ръководи професионализацията на руската армия, която трябваше да намали използването на наборници в полза на договорната служба. Има причина за това: отношението към призовниците в руската армия е традиционно брутално и активистки групи като Комитета на войнишките майки се мобилизираха по време на чеченските войни, за да помогнат в предоставянето на правни съвети на наборниците. Известно е, че руски майки се организират, за да върнат синовете си, които са били пленени от чеченците, и често предизвикват властите за отношението им към войниците.
Неотдавнашните протести срещу частичната мобилизация на Путин напомнят, че проектът остава трета релса в руския политически живот. В разгорещени протести срещу мобилизацията в неделя в Махачкала, регионалната столица на севернокавказкия регион на Дагестан, жени бяха заснети във видеоклипове в социалните медии, които се противопоставят на полицията с въпросите:
„Защо взимате децата ни? Кой нападна кого? Русия нападна Украйна!“
Това обяснява защо най-ревностните пропагандисти на Путин насочват и част от обществения гняв към това, което изглежда като примамка от страна на местните власти, като служители издават документи за повикване на медицински дисквалифицирани мъже и блъскат по вратите, за да изпълнят очевидните квоти.
Маргарита Симонян, главен редактор на държавния телевизионен канал „RT“ (бивш „Russia Today“), публикува поредица от оплаквания за жестокост от страна на служители в социалните медии, включително един случай, включващ служител, който отива на почивка с билет за връщане в ръка, който е обърнат обратно на границата.
Все пак подобна критика към длъжностни лица, които прекалено ревностно или некомпетентно изпълняват заповеди, не е насочена към Путин. Това напомня на стар троп от руската история за „добрия цар“ и „лошите боляри“. Царят – в този случай Путин – се възприема от хората като мъдър, щедър (макар и далечен) владетел, докато неговите коварни местни подчинени и служители от по-ниско ниво са виновни за подкопаването на добрите му намерения. Те, а не владетелят, са обект на народния гняв.
Тук също има подразбираща се заплаха. Не само лошите местни служители могат да бъдат наказани за неизпълнение на квотите си правилно. Повиквателната е и средство за всяване на страх и пасивност. В друга публикация в социалните медии Симонян със задоволство отбеляза, че призовки са били издадени на мъже, участвали в протест срещу мобилизацията на Арбат, централна пътна артерия в Москва. Тя написа:
„На всички мъже, които присъстваха на митинга срещу мобилизацията на Арбат, бяха издадени над 200 призовки. Подготвена е още една пратка. По-добре те, отколкото Учител на годината от Псков, според мен.“
Компетентно извършена или не, частичната мобилизация може да е един от най-рискованите ходове на Путин досега. И докато хватката му върху властта остава силна, той дърпа основния блок от руския пъзел Дженга.
