„Към момента имаме само политическо говорене дотолкова, доколкото подобно искане към Висшия съдебен съвет би могло да се отправи едва след решение на Конституционния съд във връзка с тълкуване на текстовете на Конституцията, което пък трябва да е поискано от Министерски съвет, разбирайте бившият правосъден министър Янаки Стоилов, защото екипа му е писал искането. И настоящият служебен министър Иван Демерджиев отново направи анонси, че ще поиска такова прекратяване на правомощията на главния прокурор.“
Това коментира бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров в ефира на „bTV“. Той припомни, че подобно искане вече е било отправено през лятото от Стоилов и повтори тезата си, че към момента стоим в сферата на политическото говорене, тъй като трябва да се изчака решението на Конституционния съд /КС/ по тълкуване на конституционния текст.
„Надали главният прокурор би могъл да бъде атакуван заради това, че някои предварителни производства са забавени, други са приключили без успех, по трети България е била осъдена и е трябвало да плати обезщетения на потърпевши лица“, заяви той.
В момента Янаки Стоилов е конституционен съдия и не би трябвало да участва в разглеждането, тъй като е страна по случая и би бил в конфликт на интереси, твърди проф. Киров.
„Никой не може да бъде съдник по спор, по който е страна. Това е принцип още от Римското право.“, обясни проф. Киров и добави, че Стоилов би трябвало да си направи самоотвод. По думите му в противен случай той би се намирал в конфликт на интереси.
Не знам дали и КС в непълен състав ще си позволи да се произнесе по тълкуването на важен текст от Конституцията, добави проф. Киров. Според него най-вероятно ще се наложи да се изчака парламентът да бъде конституиран и да излъчи още един нов конституционен съдия и в този смисъл да попълни състава. В противен случай ще трябва 10 съдии да се произнасят по казуса и се получава спор – Конституцията казва, че КС се състои от 12 съдии, а не от 10.
Проф. Киров не споделя мнението, че при невъзможност да се състави за трети път кабинет, това може да доведе до конституционна криза.
„Конституцията дава възможност за изход от всяка една криза в рамките на конституционните принципи и на конституционните норми, но очевидно, че ако не се състави този път парламентарно правителство, има проблеми с политическата система и по-точно с партийната система. Тези проблеми трябва да бъдат търсени на различни нива. Преди всички на законодателно ниво.“
