Осезаемият дефицит на кадри в „Спешна помощ“ дава възможност да се работи върху 1, 2, 3 или повече пациенти едновременно. Темата коментира главният координатор на експертния съвет по „Спешна медицина“ проф. Николай Младенов.
Пред „bTV“ той каза още, че случилото се с починалата жена във Враца е дало гласност на проблем, отдавна съществуваш в спешната помощ у нас.
Дошлата там пациентка е била в критично състояние, вероятно е имала промени в кръвното налягане и промени в съзнанието. Трябвало е да се предприемат незабавни мерки, които е можело да се вземат в рамките на 10 минути, отбеляза професорът.
Той уточни, че не е проблем регистрацията да се осъществи по-късно, ако състоянието на лицето изисква бърза намеса от страна на медицинско лице.
Триажът са действия, които се предприемат на територията на спешния център, обясни професорът. Съществуват и триажни категории, на базата на които именно се определя състоянието на постъпилия там човек.
Младенов констатира, че в страната почти не съществува спешно звено, което да отговаря на изискванията за такова:
„Няма архитектура, нужната апаратура е недостатъчна, липсват медикаменти. И като добавим кадровия проблем – в спешната помощ около 5% от лекарите са под 30 години. Нещата стават твърде критични.“
Проф. Николай Младенов обърна внимание и на статистиката на спешните случаи у нас. По официални данни такива са били над 780 хиляди пациента годишно. 25 на 100 от тях наистина имат нужда от моментална намеса, докато другите 75% са неотложни и трябва да се прегледат при семеен лекар.
Тук се явява друг проблем, посочи Младенов, а именно, че около 500 000 души нямат личен лекар, а 2 милиона души в България са неосигурени. Това води до задръстване на спешната помощ от пациенти, чийто преглед реално не е наложителен към дадения момент.
