„Още в началото на пандемията имаше опасения за по-тежко протичане и по-лоша прогноза на COVID-19 при хората, живеещи с HIV, поради по-високата честота и риск от усложнения на инфекции с други познати респираторни вируси. Всъщност, първите данни от САЩ, Южна Африка и Великобритания бяха противоречиви и не показваха значими разлики в тежестта на протичане и нуждата от интензивни грижи при HIV-позитивни и HIV-негативни лица. Новитe обобщени анализи, които се базират на данни от стотици проучвания и милиони пациенти, обаче, показват повишен риск от тежко протичане на инфекцията, COVID-19-свързана хоспитализация и смъртност при хората, живеещи с HIV, дори и в условия на контролиран HIV вирусен товар.”
Това посочва проф. д-р Мария Николова в интервю, част от кампанията „Плюс мен“ на Министерството на здравеопазването (МЗ) за популяризиране на ползите от ваксинацията срещу COVID-19.
Проф. Николова е председател на Консултативния съвет по ХИВ/СПИН и СПИ и завежда Националната референтна лаборатория по имунология и отдел „Имунология“ в Националния център по заразни и паразитни болести. Тя отбелязва, че най-новото проучване, по данни от Глобалната анонимна платформа на СЗО, включващо 197 479 пациента от 38 страни, установява, че независимо от терапията, хората, живеещи с HIV, са с 15% по-голям риск от тежко или критично протичане на COVID-19 и 38% по-голяма вероятност от летален изход след хоспитализация.
В сравнение с общата популация, при хората, живеещи с HIV, много по-често е налице поне едно хронично придружаващо заболяване, което допълнително усложнява протичането на COVID-19. Проф. Николова посочва също, че данните от ново изследване показват, че неваксинирани HIV(+) лица развиват симптоми на „дълъг“ COVID след прекарана инфекция до четири пъти по-често от HIV(-), които не са ваксинирани. Най-често хората, живеещи с HIV, се оплакват от лесна уморяемост (42%), мускулни болки (24%), проблеми с концентрацията (42%), проблеми със зрението (21%) и нарушен сън (34%).
„Хората с имунен дефицит, независимо от произхода му, са уязвими към всякакви инфекции, включително със SARS-CoV-2. Същевременно пациентите с лекувана HIV инфекция отговарят много добре на имунизация с регистрираните ваксини и развиват адекватен антитялов и клетъчен отговор. Това превръща ваксинирането им в приоритетна задача. И не на последно място – ваксините не просто предпазват от тежко протичане на инфекцията, но има данни, че значително намаляват проявите на „дълъг“ COVID“, категорична е проф. Николова.
По думите ѝ при HIV инфекция са противопоказани единствено живи ваксини, но такива няма сред регистрираните ваксини срещу SARS-CoV-2. Тя подчертава, че няма никакви данни за неблагоприятни взаимодействия между ваксините срещу COVID-19 и предекспозиционната профилактика (PrEP) или антиретровирусната терапия срещу HIV.
Председателят на Консултативния съвет по ХИВ/СПИН и СПИ съветва хората, живеещи с HIV, да използват летните месеци, за да се ваксинират.
„Така те ще са спокойни през есенния сезон, когато може да се очаква увеличаване на честотата на инфекции и евентуално – поява на нови варианти“, обяснява проф. Николова, като допълва, че прилагането на бустер е препоръчително за хората с умерен и тежък имунен дефицит, за хората, живеещи с HIV, над 50-годишна възраст, както и за онези, които са били имунизирани с ваксината „Janssen“ (Johnson & Johnson).
