Създаването на българска ваксина няма да стане в скоро време и не трябва да чакаме докато това се случи. Най-нормалното нещо е да разчитаме на онези, които вече са одобрени от Световната здравна организация /СЗО/. Темата коментира проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология на БАН.
Тя каза пред „БНР“, че ниските нива на ваксинация са изненадващи за нея по не особено добър начин. Причината е, че недостатъчният процент имунизирани лица пречи да бъдат отпуснати мерките, както например става в Норвегия. Там, уточни Петрова, при 75 на 100 ваксинирано население, всички мерки са свалени. Подобни примери могат да бъдат дадени и с Дания, където заболяването е изцяло ограничено.
Българинът има интересен начин на разсъждения специално в това отношение. Той нито иска да се подлага на имунизация, нито иска да се придържа към ограничения. Някакси се опитва да живее, сякаш проблем няма, но това не е много зряло поведение.
Четирите процента смъртност са една доста сериозна цифра за малка страна като нашата, акцентира микробиологът.
При преболедували, изтъкна още проф. Пенка Петрова, имунният отговор е доста добър, но естествено, той намалява с времето. Вероятно е все пак да се запази в продължение на 1-2 години.
Възможна е по-бурна реакция при ваксинация, ако е направена веднага, след като организмът е преминал през вируса, смята специалистът. Това изключва нуждата от поставяне на някоя от имунизационните субстанции. По-добре е това действие да се отложи и да се предприеме може би след година или две.
