Проф. Тодор Галунов е политически анализатор и преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. На фона на безпрецедентния отказ на президента Румен Радев да подпише указа за съставяне на служебно правителство заради номинацията на Калин Стоянов за министър на вътрешните работи, проф. Галунов даде интервю за Искра.бг, в което прогнозира, че вървим към конституционна криза:
– Очаквана ли бе за Вас реакцията на президента Румен Радев, след като стана ясно, че Калин Стоянов е номиниран отново за служебен министър на вътрешните работи? Това е прецедент – президент да отказва да назначи предложено му служебно правителство.
– Строго погледнато никой не е очаквал точно такъв развой, но трябва да направя уточнението, че тази реакция на президента е в рамките на неговите правомощия. Тоест, тук не можем да търсим някаква сензация. Всичко тръгва от конституционните промени, които бяха направени преди повече от половин година, при които процедурата по назначаването на служебен кабинет се усложни до степен да доведе до евентуална конституционна криза. Голяма част от промените в Конституцията видимо имаха за цел да ограничат правомощията на президента. Но той сега реши да покаже, че все пак нещо зависи от него, защото ако беше приел изцяло кабинета, който беше предложен, той след това, нищо, че го е назначил, няма механизъм да иска промени. Поради тази причина до голяма степен той реши да покаже политически характер и да покаже, че има политически правомощия в този момент. Вярно е, че ситуацията е доста особена и досега не сме попадали в такъв казус. Това неназначаване поражда няколко проблема. Президентът се обърна към парламента да прекрати своята ваканция и да попълни състава на „домовата книга“, тоест на вариантите за премиер. Явно той визираше избирането на нов омбудсман, нов заместник омбудсман и вероятно и на нов заместник управител на Българската народна банка. Но този призив на президента има пожелателен характер, тъй като парламентът може и да не съобрази, и да не се събере. Но от друга гледна точка, парламентът не е изпълнил своите конституционни задължения да попълни състава на тези толкова важни институции. Така че тук вървим към конституционна криза, която не е еднозначна, в която се преплитат правомощията на президента, на парламента и на хипотетичния служебен кабинет. Какво правим оттук-нататък? Ситуацията предполага нови консултации с потенциалните кандидат-премиери. Ново попълване на състава на институциите, от които може да се излъчва премиер и евентуално нови разговори с Димитър Главчев, тъй като не изключвам възможността при една още по-заплетена ситуация, той да се откаже един от възможните варианти за изход. Но при всяко положение ние виждаме, че се забавя най-важният процес – нови парламентарни избори, защото 50-ият парламент видимо показа, че той не е в състояние нито да излъчи кабинет, нито да прави някакви политики. Затова колкото по-бързо се реши ситуацията, толкова по-добре за страната. И пак ще кажа, че ако имахме стария конституционен модел, при един изчерпан парламент, президентът щеше да спре избора си на служебен премиер, да назначи неговия състав и да отидем в рамките на два месеца на едни нормални парламентарни избори.
– Доколкото Ви разбирам, Вие не одобрявате новият модел на назначаване на служебен кабинет?
– Категорично не го одобрявам.
– Той води и до възможна конституционна криза, защото пред президента в момента има само два варианта за служебен премиер…
– Практиката допълни теорията и показа, че няма как при този модел ние да имаме наистина бързо назначяем и работещ кабинет. Но дали ще се върне старото състояние? Трудно се прави промяна в Конституцията, обратна на тази, която вече е направена. Това означава ново мнозинство, нов състав на парламента. 50-ият парламент няма политическа сила, няма и желание според мен.
– Вие очаквахте ли Калин Стоянов отново да бъде предложен за вътрешен министър? Знаците през последните 10 дни бяха точно в обратната посока. Самият Стоянов заяви няколко пъти, че не е получавал подобна покана.
– Много е трудно да се каже кой е бил изненадан и кой – не. В крайна сметка не можем заради кандидатурата на един министър да провалим изборите в цялата държава. И може би тук кандидатът за премиер прояви излишна упоритост. Доколкото разбирам казусът ще се разглежда и от прокуратурата и там не се знае точно за какъв политически натиск ще стане въпрос. Още повече, че когато се формира правителство, винаги има политически натиск. Всеки разговор за един министър може да бъде политически натиск. Самото политическо говорене не бива автоматично да се смята, че е някакво закононарушение. Идеята някой да се назначи или да не се назначи е в рамките на политическото говорене.
– Въпросът, който поставяте, е много важен. Виждаме, че Кирил Петков например е разговарял с директора на АПИ и след това е обвинен незабавно в политически натиск. Вървим ли към модел, при който за всеки разговор ще има обвинения в оказване на политически натиск?
– Влизаме в тази хипотеза и това ще е прекалено пресилено, защото е нормално един политик да разговаря дори и по кадровите въпроси. Всяка политическа партия, която идва на власт, има своя цел и програма, и икономически аспекти, и тя разчита на своите кадри, които ще реализират тази програма. Така че тук ще прекалим много, ако сметнем, че всеки разговор, включително и кадрови, е едва ли не някакво действие, което трябва да бъде криминализирано. Това означава да блокираме цялото политическо действие, цялото политическо говорене, цялата политическа дейност. Но пак казвам, че аз не знам какви факти ще каже кандидатът за премиер пред главния прокурор. Тук има нещо много важно. Специално за МВР и МО, т.нар. силови министерства, вече около 30 години България е възприела един модел, при който ние имаме цивилно ръководство. В тази връзка прекаленото преекспониране, че цивилното ръководство трябва да е било някога в системата, е доста оспорвано от самите кадри, които са се намирали някога вътре в тази система. Защото целта на министъра на вътрешните работи и на министъра на отбраната не е да осъществяват професионалното ръководство, а политическото. В този смисъл Европа е възприела можел този човек да бъде политическо лице, а висшето професионално ръководство си има главен секретар и началник на отбраната. Така че тук имаше прекалено залитане за кандидатурата на вътрешен министър – че той е част от системата, че неговите бивши колеги го подкрепят, че той е един от тях. В случая не трябва да възприемаме министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната като продължение на професионалната кариера.
– Веднага разговорът след реакцията на президента се насочи към Делян Пеевски и неговото влияние в системата, в предишното служебно правителство и държавата като цяло. Вие споделяте ли мнението за връзка между Делян Пеевски и оказван от него политически натиск Калин Стоянов да остане вътрешен министър? Някои политици и анализатори вече обявиха, че президентът бил последният човек пред овладяването на държавата изцяло от Делян Пеевски…
– Аз съм анализатор и не мога да се ангажирам с това твърдение, защото означава да влезем прекалено много в дебрите на политическото задкулисие. Човек, за да направи едно отговорно изказване, трябва да бъде в самия механизъм. Въобще някои от знаковите фигури в българската политика са много митологизирани и ние не можем да бъдем сигурни кое от това, което се говори за тях е вярно, и кое не е. Но при всяко положение това ще се отрази, разбира се, и на битката вътре в ДПС. Тази битка е изключително интересна за бъдещия български политически живот. Тя според мен на този етап няма да донесе нещо много добро или ако донесе добро, то няма да е веднага. Въобще целият български политически елит сякаш е заплетен в една изключително тежка вътрешнопартийна борба. В момента имам чувството, че някои партии не се занимават със своите опоненти, а се занимават със себе си.
– Кои политически сили визирате, освен ДПС?
– Разбира се, това го има и във „Величие“ – това е партията, която най-бързо приключи във вида, в който беше създадена. Сега ако има второ издание, то ще бъде някакво друго издание. Разбира се, в БСП. Има си своите противоречия и в ПП-ДБ и тя е противоречие по дефиниция, тъй като е съставена от няколко партии. И на мен лично ми се струва, че отлагането на изборите е в интерес на повечето партии. Всяка от тях не е готова. Ако говорите с повечето от тях, ще видите, че на никой от тях не му се ходи на избори. Ние много често казваме, че народът бил изморен от избори. Това е частично вярно. Но изморени от избори са самите политици, техните щабове. Хайде да си представим как за седми път едни и същи хора отиват при българския избирател и му обещават неща, които те видимо не са свършили и не могат да свършат като стабилно управление, честни политики, повишаване на доходите, заемането на достойни позиции на България в Европа. Всичко това българският политически елит показа, че не може да го свърши и тази криза за пореден път поставя въпросът докога тези партии, тези хора не са ли изчерпани. Партиите като идеи не са изчерпани, но те трябва да изтикат на преден план по различни лица, по-нови. И тук е кадровият колапс на българския политически елит.
– За финал ще Ви помоля за една прогноза. Според Вас Народното събрание ще се събере ли и ще избере ли нов омбудсман, заместник омбудсман и заместник управител на БНБ и дори и да се събере и да го направи това, няма ли толкова да се отложат изборите и да се проведат чак през 2025 година?
– Народното събрание ще се събере, защото представете си как в тази конституционна криза, излязат снимки на нашите депутати, които си почиват по курортите. Те ще се съберат. Може да не е веднага, но не е ясно какво точно ще направят, защото една процедура по избор на омбудсман е около три месеца…Пак казвам, ще бъде изключително вредно за българския политически живот да държим този парламент в този вид. Според мен най-успешният от много неуспешни варианти ще бъде да се намери бързо път към нови парламентарни избори. Ние ще оставим държавата пак без бюджет.
– Тоест, според Вас е по-добре президентът да избере служебен премиер измежду двата варианта, които има в момента?
– Мисля, че е по-добре кризата бързо да се разреши. Подобен тип конфликти трябва да се преодолеят навреме, а времето до голяма степен тече. А то тече много по-бързо отколкото политиците си мислят. Ако изборите се забавят много, ще наберат сили партии, които наричаме маргинални. Българският народ ще иска различно политическо меню от това, което му е втръснало.
Калин Стоянов: Целта е да се правят избори с наше МВР през ала-бала с президента!
