„Въпросът е дали България и геополитическото й място в света, нейната история, а и нейното бъдеще, предполага отговор на въпроса „или-или“, или тя е дефинирана да бъде винаги някакъв мост, някаква граница между Изтока и Запада и трябва да поставим този въпрос.“ Това каза пред „БНР“ проф. Здравко Попов от Института за публична политика, бивш посланик в Чехия и основател на Дипломатическия институт към външното министерство у нас.
Според експерта най-важният в дълбочина казус за страната ни е дали е в състояние да прояви хомогенна идентичност. Редно е да сме наясно дали като нация можем да имаме геополитическа и цивилизационна ориентация, защото решението не търпи отлагане.
Въпреки очевидната невъзможност България да придобие достатъчно сходства с чисто западните държави, тя трябва да се идентифицира и да е наясно в кое поле гравитира. При все това охарактеризяването трябва да е съобразено и с реалното й местоположение на картата на света, убеден е специалистът.
Той обясни, че това е своеобразен тест „за всички бивши социалистически страни. Повече точки трябва да се наберат от този тест, за да се придобие това доверие“.
Изминалите събития през последните 3-4 месеца проф. Здравко Попов определи като зародиш на сериозен геополитически конфликт, при който всички държави, смятащи, че са свързани с така наречения Запад, е необходимо да имат изготвена готова национална политика във връзка с руската страна.
Проф. Попов споделя мнението, че приликата на сегашната ситуацията с тази, която е оформила световния ред след Втората световна война, е голяма. Стратегическото партньорство между Русия и Запада е било в сила до 2014-та „и тази ключова година е свързана преди всичко с анексирането на Крим“.
Във връзка с разкриването на шпиони и гоненето на дипломати, експертът обясни, че санкциите очаквано водят до реципрочни мерки. Съвсем логично всяко действие има противодействие. Разбираемо е, че „нещата се превръщат наистина в квазивоенни“ и са доста близо до състояние на военно положение, заключи проф. Здравко Попов.
