Моя близка приятелка ме заведе на работилница за татуисти. Беше ми ясно, че нито ще ставам татуист, нито мога да рисувам, нито съм особено сръчна в ръцете. Особено последното. И все пак онзи гъдел да излезеш от зоната си на комфорт, да хванеш машинка за първи път, да прекараш няколко творчески часа с готини хора, ме отведе в едно от симпатичните места в град Пловдив. Там ни посрещна нашият преподавател Тони Георгиев, който гостуваше на града под тепетата. Беше весел и не показа да се интересува кой какво може да прави, а се стараеше да отдели време и да даде насоки на всички присъстващи, за да направим нещо красиво. А той е творец, който има какво да покаже и учител, от който има какво да се научи. Затова и в разговора с него има за всеки по нещо – за хората, които искат да си следват мечтите. За пътя от ниво начинаещ до ниво успешен. За онези, които тепърва тръгват по неговите стъпки. За отговорността, когато работиш с кръвта на хората. Оставям го да Ви потопи в света на татуирането…
Кога и как започна Вашият път в татуирането? „Бях на 18 години, когато за пръв път влязох в студио за татуировки и вече бях решен да стана татуист. Цялата култура на татуирането и огромните възможности, които видях пред себе си като развитие в тази сфера, запалиха пламъка ми.“ Коя бе първата татуировка върху човешка кожа, която направихте, коя е последната и какво се случи между тях?
Първата татуировка, която направих върху истинска кожа беше орел – в частта на рамото. Орелът бе върху много скъп за мен човек, който без никакво замисляне се превърна в първото ми опитно зайче:
Този човек беше дядо ми.
Тъкмо бях взел китайски стартов пакет за татуиране и бях пробвал един-два пъти на изкуствена кожа, даже не помня как се случи, че дядо ми се нави да го татуирам, само помня как работих във всекидневната – на масата за кафе и процесът приличаше повече на заколение (смее се). Да допълня – дядо оцеля, след година поиска още една татуировка – отново орел. Този път татуировката стана супер и до ден днешен дядо ми ми е най-шумната ходеща реклама. Показва татуировката си навсякъде където отиде. Невероятно съвпадение е, че в момента, когато давам това интервю последната татуировка, която направих днес е точно орел. И не, не татуирам само орли, но явно няма случайни неща. Последната татуировка е най-добрият орел, който съм правил в целия си път на татуиране до момента. Намирам се в Австрия, където бях поканен като гост татуист в студио, в което са татуирали едни от идолите ми в началото на кариерата ми на татуист. Добре, че е това интервю, за да си дам сметка какъв път съм изминал от първият орел във всекидневната до студиото, в което са работили хората, на които съм се възхищавал и са разпалвали още повече пламъка ми.
Между първата и последната ми татуировка се случи точно това – горене в процеса, непрестанна жажда за развитие, работа със страст, дори не бих го нарекал работа и сбъдване на мечти.
Какви са най-честите мотиви на хората, които идват при Вас за татуировка?
По мои наблюдения, на човек прекарал 1/3 от живота си в тази сфера, хората, които искат да се татуират се делят на няколко групи.
Първата и най-многобройна група е на онези, които искат да оставят тази вечна следа по кожата си, която ще ги свързва с дадени спомени, човек, принадлежност към нещо или друга лична символика. Тук могат да попаднат най-разнообразни личности – майки, бащи, тийнерджъри, пенсионери и хора, които не толкова големи фенове на културата, но все пак имат поне една татуировка и попадат в тази група. Точно за това мисля, че е и най-голяма.
Втората група хора, разделени според мотива зад техните татуировки, са онези, които визуално харесват да имат татуировки на определени места или определени татуировки – без значение от мястото. Тази група или “фаза”, идва при тези, които вече са се запознали под една или друга форма с татуировките и тяхната мания пораства. Запалват се все повече и повече, изпълвайки телата си. Това естествено, не изключва, че зад техните татуировки не стоят символи и значения.
Третата група идва с вече доста по-сериозно навлизане в материята и истинско потапяне в културата на татуирането. Тук везната се накланя все повече към изкуството и тези хора го правят главно заради него. Превръщат се в отдадени модели на даден артист, давайки му много по-голяма свобода на творчеството. Истинска любов и колекциониране на изкуство. Което за мен е и фазата, която отличава татуирането като “изкуство” , а не просто услуга.“
„Татуирането си е стрес за тялото. Хиляди пробождания с игли. Не си представяйте обичайни убождания, чувството е много по-различно и по скоро наподобява парене, инжектиране на чуждо тяло в кожата, оток след убождането /особено при запълване/, падане на кръвната захар… Все фактори, които стресират нашия организъм. Колкото по-голяма е татуировката, толкова този стрес нараства и толкова по-сериозно трябва да погледнем над сесията, която ни предстои. За да можем да се подготвим за това преживяване, нашето тяло трябва да е максимално отпочинало. Това включва най-базовите неща – достатъчно дълъг и качествен сън, храна /за да не ни стане лошо, ако кръвната ни захар падне/ и спокойствие, на което можем да помогнем, като не консумираме много енергийни напитки. Алкохолът също не е добра опция преди татуиране, защото отново затормозява организма ни и влияе на всичко останало. Плюс, че води до повече кървене в процеса.“
Работите с кръвта на хората – какви са опасностите и за какво да обръщаме внимание, ако решим да се татуираме?
„Много болна тема. За жалост спазването на хигиена е масово пренебрегната тема, не само в татуирането, ами и при всички останали козметични салони, та дори и при лаборатории и болници…
„Всичко, което е валидно като хигиена в лекарските кабинети, трябва да е валидно и в едно тату студио.“
Представете си лекар да излезе с кървави ръкавици от операция и да се здрависа с вас. Неприятно, нали? Същото се случва, когато татуист подаде жест за здравей, искайки да чукне юмрук с вас, докато работи с клиент. Да, кръвта не е видима, както при операция, но все пак е там и рисковете са същите. Иглите пробиват кожната бариера, кръвта влиза в процеса и всички вируси и заболявания са в играта. Съществуват много индиректни методи за предаване, което е най-страшното. При невнимание и липса на правилна хигиена, цялото студио може да се превърне в „заразно място“. Пример: Клиентите често докосват зони, в близост до новата си татуировка. Такива зони дори и да не са татуирани при забърсване е попаднала кръв от татуираната зона. Докосвайки тази зона, дланта на клиента вече е “заразена”. С тази длан той докосва всичко – копчета на лампи, дръжките на вратите, кранчето на мивката, дивана. Достатъчно е да докоснете някои от тези повърхности и после да си почешете окото и вече сте заразени с всички болести и заболявания, която тази кръв пренася. Страшно. Представете си, че някой хора карат и децата си без никакво притеснение в тату студия… Това е безумно. Но стига толкова за болести – нещата са окей, стига да отидете при професионалист. За да се предпазите бъдете много внимателни при попадане в тату студио, не вярвайте на никоя повърхност и дръжка. Също така направете ресърч при какъв човек отивате и на какво ниво е неговия професионализъм и хигиена.“
Според Вас има ли подходяща възраст за първа татуировка?
„Подходяща възраст – не мисля. Всичко е до усещане, осъзнаване. Както можеш да предприемеш грешната татуировка на 30, като отидеш на кофти място примерно, така можеш да си на 15 и да попаднеш на татуист, който ще ти направи татуировка, за която никога няма да съжалиш. За това е важен и татуистът. Ако трябва все пак да сложим възрастово ограничение – може би 17-18. Като за по-видими части на тялото /врат, лице, длани/ – 20-22 и нагоре години.“
Водите обучения за татуисти. Какви качества трябва да притежава един курсист, за да стане добър?
„Според вътрешна статистика най-успешните ни курсисти са: дисциплинирани, запалени в изкуството на татуирането, със силна воля, устойчиви на провали и най-важното – достатъчно смирени, за да си вземат поука и да приемат всяка обратна връзка, за да стават все по-добри.“
Какъв съвет бихте дали на хората, които тепърва тръгват по Вашите стъпки?
„Не подценявайте нещата. Материята е адски дълбока и за да си наистина добър татуист, трябва да минеш през много! Дори и да постигнете някакви успехи, не летете в небесата, това само ще ви пречи! Бъдете смирени и не спирайте да учите.“
Кое Ви мотивира да творите и кой Ви подкрепя най-силно по пътя?
„Наистина обичам работата си. Дори не го усещам, като работа и с удоволствие бих го правил и ако не се заплащаше. Това е начинът, по-който се изразявам, нещо, в което влагам сърце и душа и се чувствам пълноценен. Всичките ми роднини и приятели ме подкрепят от ден нула и продължават да го правят, за което съм адски благодарен.“
В края на това интервю мога да оставя своите изводи. Да бъдеш татуист означава да създаваш изкуство и да носиш отговорност. Но нашата лична отговорност към себе си трябва да бъде водеща – на кой се доверяваме осъзнато и как да го направим информирано.
Министър Гвоздейков: Цялата истерия с ГТП е създадена изкуствено, такава няма!
