Светът се изключва. Местата, които навремето бяха изпълнени със суматохата от ежедневието, се превърнаха в градове-призраци с огромни ограничения, наложени върху живота ни – от блокиране на улици през затваряне на училища до ограничения за пътуване и забрани за масови събирания, пише “BBC Health”.
Това е несравним глобален отговор на заболяването. Но кога ще свърши и кога ще успеем да продължим с живота си?
Премиерът Борис Джонсън заяви, че вярва, че Обединеното кралство може да “обърне прилива” срещу огнището в рамките на следващите 12 седмици и страната може да “изпрати пакетиран коронавируса”.
Но дори и броят на случаите да започне да намалява през следващите три месеца, тогава все пак ще сме далеч от края на разпространение на заразата. Може да отнеме много време, докато всичко това спре – вероятно години.
Ясно е, че настоящата стратегия за дистанциране на големи части от обществото не е устойчива в дългосрочен план. Социалните и икономическите щети биха били катастрофални. Това, от което се нуждаят страните, е “стратегия за излизане” – начин за премахване на ограниченията и връщане към нормалното.
Но коронавирусът няма да изчезне. Ако премахнете ограниченията, които пречат на вируса, случаите неизбежно ще се увеличат.
“Ние имаме голям проблем в това каква е стратегията за излизане и как да се измъкнем от тази каша”, казва Марк Уулхаус, професор по епидемиология на инфекциозните болести в Университета в Единбург.
“Това не е само Великобритания, нито една държава няма стратегия за излизане.”
Това е огромно научно и обществено предизвикателство. По същество има три пътя на излизане от тази каша:
- Ваксинация
- Достатъчно хора да развият имунитет за инфекцията
- Да променим трайно нашето поведение/общество
Всеки от тези пътища би намалил способността на вируса да се разпространява.
Ваксини – най-малко след 12-18 месеца
Ваксината трябва да даде на някого имунитет, за да не се разболее, ако е изложен на тази опасност. С имунизирането на достатъчно хора, около 60% от населението, вирусът не може да предизвика нови огнища – концепцията, известна като имунитет на стадото.
Тази седмица първият човек получи експериментална ваксина в САЩ, след като на изследователите беше позволено първо да прескочат обичайните правила за извършване на тестове върху животни.
Изследванията на ваксините се провеждат с безпрецедентна скорост, но няма гаранция, че тя ще бъде успешна и ще успее да помогне в глобален мащаб.
Най-доброто предположение е, че ваксина ще има едва след 12 до 18 месеца в най-добрия случай и ако всичко по изпитването ѝ върви гладко. Това е дълго време, в което трябва да чакаме в момент, когато се сблъскаме с безпрецедентни социални ограничения по време на мирно време.
“Изчакването на ваксина не бива да се спряга със стратегия, защото не е”, заяви проф. Уулхаус пред BBC.
Естествен имунитет – нужни са поне две години
Краткосрочната стратегия на Обединеното кралство е да се намалят случаите, доколкото е възможно, за да се предотврати възможността да се препълнят болниците – когато свършат леглата за интензивно лечение, тогава смъртните случаи спадат.
Веднъж случаите да бъдат овладени, това може да позволи някои мерки да бъдат отменени за известно време – докато случаите се покачат и се наложи нов кръг от ограничения.
Кога това може да е несигурно? Главният научен съветник на Обединеното кралство, сър Патрик Валанс заяви, че “поставянето на абсолютни срокове за нещата не е възможно”.
Това може неволно да доведе до имунитет на стадото, тъй като все повече хора се заразяват с вируса.
„Този естествен процес обаче може да отнеме години“, смята проф. Нийл Фъргюсън от Imperial College London: “Говорим за потискане на предаването на ниво, при което, да се надяваме, само много малка част от страната да бъде заразена.“
“Така че в крайна сметка, ако продължим стратегията си за поне две години, може би достатъчна част от страната в този момент може да е заразена, за да осигури някаква степен на защита на общността.”
Но има въпрос за това дали този имунитет ще има ефект. Други коронавируси, които причиняват симптоми на обикновена настинка, водят до много слаб имунен отговор и хората могат да хванат една и съща инфекция многократно в живота си.
Алтернативите – няма ясна крайна точка
“Третият вариант да се опазим от заразата са постоянните промени в нашето поведение, които ни позволяват да поддържаме ниски скорости на предаване”, каза проф. Уулхаус.
Това може да включва запазване на някои от мерките, които са предприети в момента. Или въвеждане на строго изследване и изолиране на пациентите, с което да може да се ограничат огнищата на заразата.
“Направихме ранно откриване и проследяване на контакти от първия случай и това не проработи”, добавя проф. Уулхаус.
Разработването на лекарства, които успешно могат да лекуват инфекция с Covid-19, може да подпомогне и останалите стратегии, които се взимат. Те могат да бъдат използвани веднага след като хората покажат симптоми в процес, наречен “контрол на предаването”, за да се спре разпространението на трети лица.
Или да се лекуват пациенти в болница, за да се направи болестта по-малко смъртоносна и да се намали натискът върху интензивното лечение. Това би позволило на страните да се справят с повече случаи, преди да се наложи да въведат отново блокировки.
Увеличаването на броя на леглата за интензивно лечение би имало подобен ефект чрез увеличаване на капацитета за справяне с по-големите огнища.
“Попитах главния медицински съветник на Обединеното кралство проф. Крис Уити каква е стратегията му за излизане. Той ми каза: В дългосрочен план очевидно ваксината е единственият изход от това и всички се надяваме тя да стане факт възможно най-бързо”.
“В световен мащаб науката ще излезе с решения”, категоричен е проф. Уулхаус.
Превод: Диана Тодорова
