7,2% спад в растежа на брутния вътрешен продукт в страната предвиждат за 2020 г. от Европейската комисия, но и ръст от 6% за 2021 г. Прогнозите за редица икономически индикатори на ЕС-членките бяха публикувани днес в пролетните им годишни отчети. В много от показателите България е в по-добра позиция от средната сред европейските ни партньори.
Инфлацията ще бъде 1,1% – по-ниска от двупроцентната цел на държавата и от стойността за 2019 – 2,5%. Безработицата ще нарасне до 7% за 2020 преди да спадне отново до 5,8% през 2021. Публичният дълг на страната (като % от БВП) ще нарасне до 25,5% (от 20,4% за 2019) като това не се очаква да се подобри в близките години.
От Института за пазарна икономика добавят към анализите на икономическото ни състояние настоящите данни за промишленото производство през март. Близо 10% по-надолу е като цяло индустрията спрямо март 2019. За това е причина спада в търсенето и съответно производството на мебели (-25%), машиностроенето (-21%) и автоиндустрията (-18%). Производството на облекла е намаляло с 26%, след като търсенето се е сринало с 63%. Продажбите на електроника също са спаднали с над 40%. За това е допринесло затварянето на големите търговски центрове, но и цялостната реакция на потребителите към ситуацията.
Гражданите приоритизират стоки от непосредствена необходимост. В тази връзка продажбата на хранителни продукти е нараснала с 3,4% (производството – с 8,3%), а търсенето на лекарства – с 14,4% (производството – с 4,8%).
Сектор строителство отчита спад от 14% за март, спрямо същия период през 2019. Усеща се тенденция на „охлаждане“ по това колко разрешения за строеж са били издадени. По-малка е и площта на строителните обекти, които искат такива разрешения – с 21,1% за гражданско строителство и с 4,8% за административни сгради.
Пазарът на труда е най-явният показател за последствията от спада в икономиката. В първите 6 седмици след обявяването на извънредното положение (13 март) са се регистрирали 114 000 безработни. На 19 600 души е била намерена работа, а благодарение на мярката „60/40“ 140 000 работници са запазили позициите си. От ИПИ не подценяват броя на пуснатите в неплатен отпуск и тези работещи намален брой часове, защото такива лесно биха били освободени при тримесечен застой на икономиката.
От ИПИ признават, че прогнозирането към този момент е трудно и по-показателни биха били резултатите от второто тримесечие. В сравнение с кризата през 2008 година сега подобрението на икономиката ни зависи от много повече от инжектиране на стимули и осигуряване на ликвидност. И емиграцията, която изиграва сериозна роля за финансовото състояние на емигриралите и техните семейства, сега не е предпочитан вариант от много.
